Влечението към смъртта
не пречи на борбата за щастие
- Чия беше идеята филмът "Часовете" да бъде озвучен с музиката на Филип Глас?
- Изслушах какво ли не, дори поръчах две временни партитури, но всичко се оказа обикновена филмова музика.
- Какво имате предвид?
- Музиката, която работи с изображението, буквално стеснява емоционалния спектър на филма и го прави малко или много сантиментален. Искаше ми се в звуковата партитура като контрапункт да се появи още един персонаж - музиката. Филип дописа този герой - той е със свой глас и мнение за всичко, което се случва.
- Как стана така, че от сюжет за смъртта излезе жизнеутвърждаващ филм?
- Той си беше такъв по замисъл: става дума за историята на хора, които се сражават за щастие, независимо от очевидното влечение към смъртта.
- Помогна ли ви личният опит с депресията?
- Инстинктивно отхвърлям изобщо идеята за неговото обсъждане. Особено пък във връзка с филма - че бих могъл да намеся в него нещо лично. Как пък не! Това е история, измислена от писател. Преправихме я за кино съвсем по журналистически - отстранено и хладно. Но е невъзможно да останеш хладен, когато създаваш свой филм. В него неизбежно съм вложил и собствения си опит, но не е в моя маниер да го обсъждам публично, независимо от съдържанието на въпроса. Вие питате за депресията, а в Щатите всички се интересуваха как така мъж е събрал смелост да разнищва женската психология. Излиза, че само жени могат да снимат за жени, само чернокожи - за чернокожи, само евреи - за евреи. А с животните как ще се оправим? Глупости на търкалета. Ето защо ще ви отговоря честно за депресията: да, снимах "Часовете" в доста тежко състояние. И Никол Кидман не беше кой знае колко добре: в епизода на раздялата със сестрата буквално се мяташе в истерия. След като прочете сценария, тя ми изготви списък от актриси, които биха могли да изиграят Вирджиния Улф вместо нея. И все пак прие всички предизвикателства - дори сложния грим.
- Авторът на романа също ли преживяваше?
- След малко ще ме попитате и как се е отнесла към филма самата Вирджиния Улф! Майкъл Кънингам също се снима в "Часовете" - той е мъжът зад витрината на цветарския магазин. Прочетох книгата му след като ми дадоха сценария, но преди да препрочета "Мисис Далауей". Според мен филмът спокойно може да съществува и без позоваване на "Часовете" на Кънингам.
- Искате да кажете, че смятате романа за киногеничен?
- Не, разбира се. Той е построен прекалено ловко, ала с чисто литературни трикове и е някак плашещо симетричен. За да бъде превърнат в кино, тази изчисленост трябваше да се разруши. Провървя ми, че аз, човек театрален, имах работа с актриси, играли на сцена: след дълги репетиции изведнъж в поведението им се появяваха живи щрихи и детайли, които в сценария липсват.
- След като направихте бърза кариера в Холивуд ("Били Елиът" - бел. ред.), готов ли сте да се преместите в Съединените щати?
- Мисля, че ще ми се наложи да снова между Хардфордшир и Америка, между съпругата ми в Ню Йорк и приятелите в Кралския театър.
- Женитбата ви предизвика суматоха в гей-общността. Или не желаете да обсъждате тази тема?
- Е, вече я обсъдиха и без мен. Сложиха ме в кашон и ми лепнаха етикет. А след всичко това вие ме питате за депресията. Дори майка ми бе поразена от вестта, че се женя.
- Изплашила се е?
- По-скоро беше приятно изненадана.

Разговора води Ирина Любарская



Разговор със
Стивън Долдри