Виктор Чучков и пианото
"Вълшебства за пиано" се наричаше концертът в Салона на изкуствата на 12 май в зала 9 на НДК. Вълшебствата бяха поднесени от Виктор Чучков в голяма (но не дълга) и пъстра програма от 16 творби на 13 автори: от Клементи и Моцарт, състезавали се по бързина и сръчност на свиренето, до Прокофиев. Плюс една собствена великолепна преработка на "ръченица" от Петко Стайнов. И още петима автори "на бис".
На какво се дължеше успехът? Разбира се, на "вълшебствата" на световните гении и също толкова на тяхната интерпретация. Артистът пресъздава творбите с непогрешимо композиторско чувство за драматургия и ги свири с безупречен клавиризъм и вдъхновение. Музицирането му е лъчезарно, сугестивно и оригинално.
Интерпретационните канони за даден автор не обезличават собствения изпълнителски стил. Бах и Бетховен, Шуберт и Шопен, Григ и Чайковски... И всички други звучат "а ла Чучков" благодарение на клавирния му тон, техника и изразност. Лекотата на свиренето е овладяна с мярка и не изпада в лековатост. Стремежът към динамичност определя темпа и динамики, фразировка и агогика, главоломно бързите пасажи ("Танц на джуджетата" - Григ). На другия край на емоционалната амплитуда на изпълнението му е вглъбяването и драматичната конфликтност ("Токата" от Прокофиев, отбелязала върха на изявата в този концерт.)
Виктор Чучков "подкупи" слушателите и с личното си обаяние и естественост на сцената. Започна с Рондото на Клементи. След това кратко обяви, че ще го изсвири още веднъж, но другояче. Когато "загря", свали смокинга, след това папионката. И остана същият вълшебник...

Евгени Павлов