На 21 май, първия ден от Пролетния панаир на книгата, бяха обявени резултатите от Втория национален конкурс за есеистика "Цветан Стоянов", организиран от НДК, в."Труд" и КК "Труд". По темата "Неиздадената 'Книга за българските будители'" писаха 55 анонимни автори на възраст до 35 години, а жури в състав Антон Дончев (председател), Антоанета Войникова, Димитър Шумналиев, Дончо Цончев, Иван Гранитски, Йордан Ефтимов, Любомир Левчев, Марин Бодаков и Петър Първанов реши тази година да не присъди Първа награда. След разтварянето на пликовете стана ясно, че Втората награда се поделя между Ани Васева, Павел Цветков и Светлозар Стоянов, а Третата получава Юлия Йорданова. В публикувания сборник след противоречиви прения са включени още 15 автори: Адриан Банчев, Александър Иванов, Александър Манев, Биляна Курташева, Георги Стаматов, Емилиян Петков, Здравко Дунов, Катя Стоилова, Мариана Иванова, Момчил Цонев, Пламена Милкова, Росен Добринов, Христо Митов, Цветелина Лалова и Яница Радева.
Тъй като идеологическият диапазон, в който се развиват конкурсните творби, е ужасно разтеглив, тук предпочитам да демонстрирам разликите в емоционалния регистър на двата по моему най-интересни текста: "Кой ще разбере езиковия ми подвиг по свързването на времената и патриотическата ми молитва срещу обезлюдяването на дома ни", пише в премираната си работа Юлия Йорданова. Без да се възпламенява дотолкова, Биляна Курташева подчертава:"Да забележим, че и днес 24 май остава по-силен празник може би защото традицията му не е била така прекъсвана, а и защото продължава да носи нещо от оптимизма на високото Възраждане, когато са засвидетелствани първите му спонтанни чествания. Докато Денят на будителите носи белезите на едно време на униние и криза, което е склонно да схваща будителството твърде стеснено и еднозначно, най-вече в термините на националното".
Тази година въпросите след конкурса са повече от отговорите...

М.Б.