Медийна среща с вечерен коктейл
На 23 май 2003 г. в зала 6 на НДК се състоя германско-българският медиен форум, осъществен благодарение на фондация "Конрад Аденауер" и включващ любопитни теми от "Обучение по журналистика в германските радиа" до "Обучение в областта на киното в България". Докато от едната страна на масата германските организатори осведомяваха българските за даденостите, с които боравят, от другата първоначално многобройната публика оредя с две от третите си при първата почивка. Вероятно защото докладваните факти бяха в известен смисъл очевидни: общият брой на журналистите в Германия е 70 000 (при условие, че под "журналист" се разбира човек, който редовно сътрудничи на медиa, като с това допринася за развитието й), всеки ден всеки германски гражданин се занимава с медии средно 511 минути, радиото се слуша най-много предиобед, във Факултета по журналистика на СУ се обучават 1300 човека, същият разполага с кино-видеоцентър, който не работи от 2 години, първият български закон за радиото, ненадминат и до днес, е от 1927 година.
Най-любопитното и щедро към присъстващите изказване бе на декана на Факултета по журналистика проф. Веселин Димитров, а най-интригуващите изявления дойдоха от модератора на срещата проф. Ото Алтендорфер от университета Митвайда. Изхождайки от въпроси на аудиторията, той отбеляза на това, че в България сме ощетени откъм примери за следване (тук има преобладаващо таблоидна преса, докато в Германия не само още не е стигнато дъното с нещо от сорта на в. "Шок", но и ги има високите коти на Петер фон Цан и журналистите от "Шпигел"). По темата, повдигната от Едвин Сугарев (Еди за Ото), Алтендорфер подчерта, че кражбите на медийна интелектуална собственост в България многократно надхвърлят дисциплинирана Германия.
Първият медиен форум приключи без вълнуващи новини, но с имплицитното обещание за втори и експлицитната покана за медийна среща с вечерен коктейл на 24 май в Археологическия музей, докато многократно повтореното "кражби" още отзвучаваше в елегантната зала с мъже с вратовръзки, жени с токчета, видеопроектор и чаши от кафе-пауза. Разговорът за журналистика в държава, където за голяма част от хората купуването на ежедневник е сериозно капиталовложение, със сигурност беше по-лесен и приятен от тази си европейска позиция. Както впрочем и разговорът за родната икономика бездруго върви по-гладко в "Хилтън" или "Белвю" ("хотел, разположен в южната част на Природен парк, обгърнат от свежестта на девствена гора"), където фондацията "Конрад Аденауер" кани на семинари, форуми и национални си дискусии.
Иначе родената преди малко повече от 40 години като Институт за международна солидарност, кръстената на християндемократическия лидер и дългогодишен канцлер на Бундестага Аденауер фондация има за цел да подпомага "обществено и политически пренебрегнатите" и основава дейността си на "християнските ценности и най-вече на зачитането на човешкото достойнство и права". Присъства понастоящем в 120 страни. В България организира инициативи като "Етични и правни проблеми при трансплантацията на тъкани, органи и клетки", "Принципите на християндемокрацията", "Аграрната политика на бъдещето", "Състоянието и перспективите на здравната реформа в България", "Идеи за ускоряване на икономическото развитие", "Местна власт и еврорегионално сътрудничество", "Възможности и перспективи за развитие и реализация на младите хора - образование, политика, икономика". Наскоро учреди "Награда за български иновации 2003"; издава християндемократически тетрадки в подкрепа на НАТОвската идея и основните ценности на гражданското общество от западен тип; често си сътрудничи със СДС.

Нева Мичева