Ягодите на Ренесанса
Концертът на италианския състав за ренесансова музика "La Rossignol" в програмата на Европейския музикален фестивал, организиран от Класик ФМ клуб, бе нетрадиционен за българския подиум. Ансамбълът включва изпълнители на виела, ренесансова цигулка, флейти, траверсиер, арфа, гиронда, корнамуза, лютня, а също и певци и танцьори. Диригент е Доменико Баронио. Звучаха творби от Доменико да Пиаченца, Джовани Амброзио, Гулиелмо Еброео, Тромбончино, Пиер Фалес, Мишел Преториус, Гастолди, Чезаре Негри, Фабрицио Карозо, аноними... Поредицата от "хитове" на европейския ренесанс бе по-скоро спектакъл с пищни копия на костюми и материи от епохата, танцьорите дори бяха обути в автентичните леки бални обувки с подметки от въжета. Съблазняваха се с ягоди и грозде и вдигаха тостове, опиянени от любов на сцената.
Ренесансът е време, в което културата се превръща в сила, даваща на ерудирания човек неочаквана свобода. Музика, поезия и танц избликват в екстазната стихия на влюбения в живота ренесансов човек. Ансамбъл "Росиньол" с изпълнението си подчертава танца като висша духовна дейност, която изразява нравствеността и е част от образованието и осанката на личността, свързва я с другите, тъй като е специфичен начин за общуване. В стремежа си за вярност към епохата "Росиньол" се обръща към редица трудове. За първи път по време на Ренесанса танцът е кодиран в специални трактати като този на Доменичино Пиячентино с титла "магистър по танц и добри маниери" и неговия ученик Джовани Амброзио, изявявал се още като поет и композитор, автор на труда "За практиката на изкуството на празненствата". Фабрицио Карозо пък създал кодекса "Танцьорът", в който пише, че задачата на танца е "да предаде чувствата на душата чрез движенията на тялото".
На базата на тези извори и на труда на Чезаре Негри "Благата на любовта" от 1602 г. артистите от "Росиньол" възстановяват прецизно атмосферата, музиката и хореографията на епохата. Интересен е фактът, че самите инструменти са изпълнени със символно значение за състоянията на любовта: лютня - тъга, флейти и кларинети - закачки и флирт, виела - сериозни намерения, тамбурин ухажване, "обърни ми внимание" и т.н. Движенията в реконструкциите на ансамбъл "Росиньол" са отмерени, грациозни следват логиката на музиката. Подскоците са малки, всичко се гради от стъпките и престрояванията, от фините и по-дълбоки приклякания и поклони, ръцете са грациозни и сдържани. Движението е продължение на музиката и поезията, то е породено от тях и ги допълва. Хармонията бе подчертана и при великолепното вокално и танцово изпълнение на знаменития аноним от времето на Шекспир "Зелените ръкави" и двата танцови биса от Джорджо Маинерио, в които се включиха и самите музиканти.
Слушайки тези звуци, гледайки тези движения, може да се изгуби представа за времето и да се потъне в сладостната измама, че красотата все пак може да победи времето. Разбира се, тези парченца минало, които виждаме, са следствие на усилията на модерния човек да удържи текливостта и да съхрани духовната си история. Спектакълът на ансамбъл "Росиньол" внушава колко крехката природа на изкуството винаги се е опитвала да вмести в себе си вечността и да се опълчи на изплъзващото се време.

Петър Пламенов