Елитна хуманитаристика
Издателска къща КХ, известна повече като "Критика и Хуманизъм", продължава със самоубийствен оптимизъм да бъде единственото реално действащо издателство, което публикува само хуманитаристика - само съвременна, почти само преводна, със сигурност само елитна. Броят на този тип книги, за съжаление, не нараства, тъкмо обратното; ентусиазмът на подпомагащите този тип книжна култура се движи в същата посока. Изживян е и периодът на илюзиите, че можеш да "възпитаваш" собствена публика, тоест да разширяваш кръга й. И без това ограничената по обем специализирана хуманитарна общност (концентрирана главно в столицата), по различни причини все по-малко сътрудничи с издателя на хуманитаристика на "изхода" на процеса - реализацията на книгите. Печатни медии, броящи се на пръстите на едната ръка, отразяват появата на някои заглавия, като лично за мен, след десет години работа в този бранш, критерият им за подбор става все по-непрозрачен.
Очевидно никоя телевизия не смята за потребно да заложи на специализирано предаване за книгата и едва ли съм единственият издател, в чиято глава от време на време се завърта по някой въображаем сценарий за нещо такова. Дали Асоциацията на книгоиздателите, на която се предполага да е делегиран достатъчно символен авторитет (впрочем ние не сме неин член по причини, за чието излагане не би ми стигнало мястото тук), не би могла да инициира движение в тая посока, поне в ефира на набедената за обществена Българска национална телевизия? А какви впрочем са функциите на тази асоциация, освен да организира двукратно всяка година голям пазар на книги в НДК, който доста гръмко наричаме Панаир на книгата, но който за съжаление няма нищо общо с авторитетните си международни събратя във Франкфурт, Лондон, Париж, Прага и прочее? Имат ли българските издатели професионален форум (така си представям аз една специализирана асоциация), на който с някаква регулярност да разискват проблемите си и да градят някакви общи стратегии за защита на общите си интереси, чието осъществяване да се предвожда от институционализирана асоциация? Къде е нейната интернет страница с дискусионни групи (ако няма пари за бюлетини и разисквания на живо)? Къде са нейните специализирани модули за специализирани издатели (за справка - такива има към всички книгоиздателски асоциации в европейските страни и от пряк контакт знам, че вършат добра работа), които биха придали конкретна смисленост на обединяването, и не сме ли оправдани да мислим за учредяването на асоциация на издателите на хуманитаристика, макар и бидейки напълно наясно какви неочаквани проблеми бихме си създали (и професионални, а и лични, защото България е уникално място, където няма цивилизована граница между публичното и частното)? Хубаво е, че в Министерството на културата се пробудиха Националният център за книгата, Национален фонд "Култура" и че програмите им се разрастват, но трябва ли - както е сега - да плащаш, за да участваш в годишния национален конкурс за най-добър издател или издание, и то просто защото ти самият си решил, че заслужаваш този приз в някоя подобласт? Щом няма средства, нека наградите са символни, но стойностни и присъдени от авторитети, а не поискани лично, по формуляр и с банков превод.
Това е мъничко от горчивината, и само от повърхността, за да не ни е съвсем тъжен светлият празник на буквите, чието смислено подреждане сме превърнали в своя жизнена кауза, колкото смешно и самоубийствено да изглеждаме на "дръзките и красивите"

Антоанета Колева
ИК Критика и Хуманизъм