Кашата е непоправима!
- Вие сте известен с агресивния търговски стил...
- Защото моят маркетинг е по-особен: аз не се влияя от търсенето, а искам да наложа точно определени сериозни заглавия. Моята задача е да превръщам бавноликвидните (според техните издатели) книги в бързоликвидни... Дори да продам от тях повече, отколкото от някой "розов" роман.
- Издателите принципно обвиняват разпространителите за състоянието на българската книга днес. И това общо място ме усъмнява.
- Картината е по-сложна, отколкото си я представят. За ситуацията на пл. "Славейков" е логично една "трудна" за продаване книга да бъде свалена от масата след 2-3 седмици. А влезе ли в склад, никой повече няма да я види...
- Какъв е изходът?
- Издателят на стойностни книги трябва да работи с книжарници. А и е много лесно да обвиняваш разпространителите, че не ти взимат книгата, щом като не си дал и стотинка за нейната медийна реклама - особено що се отнася до електронните медии... Едно вестникарско каре и една сканирана корица във вестника въобще не помагат - най-ефективна е появата на утвърден критик (като Георги Цанков) в сутрешния блок на Канал 1 или на bTV. И тогава на втория час след предаването се появяват първите клиенти.
- Как преценявате пропорцията антикварна/нова литература на площада?
- След като образоваността вече не е въпрос на престиж и приоритети, защо да притежаваме книги? Килограми от домашните библиотеки бяха изнесени на улицата. Вследствие на това антикварният пазар се засили и от свръхпредлагане цената на книгата падна: една книга онзи ден беше по 5 лева, вчера - по 3, утре ще е в кашон за по 50 стотинки. И трагично, и цинично...
- Само единият покрив ли различава пл. "Славейков" от Панаира на книгата?
- През последните години определени издателства въобще не се появяват на Панаира, защото имат много малка годишна продукция и не могат да си позволят убийствения наем за участие в него. Те не могат да си изкарат с продажби дори таксата, камо ли да имат печалба. Но пък по цял свят панаирите имат рекламно значение: просто показваш, че те има. На такива места издателят излага някои пределно специализирани книги, които никой търговец няма сметка да вземе.
Има и нещо друго: много читатели чакат по половин година да си купят от панаира някое заглавие с 15-20% отстъпка, отказвайки да си го вземат веднага след издаването му на номинална цена...

- Как стои въпросът с борсата?
- Да рекламираш, че на борсата продаваш книга с намаление, е автогол за теб като издател. Да се рекламираш на търговците - да, но на крайния клиент?.. С години създавам своята клиентела и изведнъж я срещам на борсата, откъдето хората си купуват по един екземпляр с намаление, а аз вземам два-три пакета. Но защо и двамата го правим при една и съща търговска отстъпка? Кой да се оплаква в този случай? Затова, колко и да върви една книга, аз няма да я взема за разпространение от такъв некоректен издател.
- Какъв процент от коричната цена се калкулира за разпространение в момента?
- Средно 30-35%. На борсата книгата се появява с калкулирани 30% за търговеца на дребно, за да може 5% да спечели търговецът на едро.
- С какъв издател не можеш да работиш?
- Българският издател много често застава пред разпространителя като деребей: "Вижте ме колко пари имам, колко съм чел. А ти кой си бе, нищожество..." А бизнесът на "Обсидиан" върви тъкмо защото те имат чудесни отношения с търговците.
- Кои са най-добрите издателства в момента?
- На онези хора, чийто вкус е култивиран в издателствата преди 1989 г. Тогава един ръкопис биваше четен от поне 4-има души в издателството: двама редактори, професионален консултант, коректор. Читателската аудитория се сви, защото бяха унищожени високите издателски критерии, създадени през онова време. Днес идват купувачи и ме питат: "Кой е преводачът?" И когато отговоря: "Иван Петканов Драганов", хората отказват да си купят дадената книга, защото искат авторитетен превод...
- Търсил ли си помощ от държавата?
- Не, защото България не е "бяла" държава. Проблемът е, че ние, книгоразпространителите, нямаме своя професионална организация. Аз също опитвах през 1993-94 да създам такава, с помощта на която да легализираме дейността си, да изглаждаме конфликти с книгоиздателите. Не успяхме, разбира се, защото в нашия бранш има много случайни хора.
- Бихте ли направил книжарница?
- Аз направих, но в много неподходящ момент. Днес не е време за малки, трябва ни истинска голяма книжарница. Многоетажна. Трябват ни големи разпространителски вериги. Защото у нас ги има - "Хеликон", "Пингвините", "АБВ Маркет", - но не е ясно докога ще продължат при тези непрестанни спънки. Абе нищо не е в състояние да оправи книгоиздателската и книгоразпространителската каша: случайни хора, но пък със самочувствие не могат да направят истински книжен пазар.
- От коя година сте на пл. "Славейков"?
- От 1994, иначе от 1989 съм в бизнеса.

14 май 2003

Разговор с
Асен Митов,
51-ва маса на пл. Славейков