Книгите в България са като приятелството, а сиренето си е с пари. Току-що предадохме поредната си вноска приятелство в Народната библиотека - на корична цена книгите струват общо 2455 лв. Според най-нови сведения това дори не се признава за разход. Задължени сме обаче от всеки тираж до 500 броя да предаваме по 12 безплатни на Народната библиотека. Като идея е прекрасно; но ние сме частно издателство, което издава хуманитаристика, т.е. книги в много малък тираж и не бързооборотни. Никак не ни е лесно, защото да издаваш книги от такъв тип в България е почти равносилно на това да плуваш в сярна киселина. Плащаме си всички данъци, осигуровки и ДДС като всяка обикновена мандра за сирене. Не съм чувала обаче мандрите за сирене, фурните за хляб или производителите на мартеници от всеки 500 килограма/броя да предават по 12 безплатни някъде на държавата. Принципно това вероятно би помогнало на много домове за сираци или възрастни хора. Издателите се грижат за библиотеките, производителите на храна и дрехи се грижат за по-бедните, благата се разпределят справедливо, цъфтим и връзваме. Иначе както е сега, колкото и да си казвам, че работя за една честна и добра идея (да захраня библиотеките и респективно - читателите) с книги, някак си не мога да не се почувствам обидена от тази толкова очебийна несправедливост. И се чувствам обидена не заради себе си и колегите си, а заради несправедливото отношение към книгата изобщо. Книгата не е сирене! - ама къде точно да го извикам, та да ме чуят! Или по-скоро трябва да викна точно обратното - отнасяйте се с книгата като със сирене!
Справедливо, с уважение и както подобава. Книгата е продукт, в който се влагат много средства, труд и усилия. Нейният път от ръкописа до готовото издание е значително по-дълъг и трънлив от пътя на кравето мляко до сиренето. И тя струва пари. Но на сиренето му се признава далеч по-голяма хранителна стойност. То има повече права от книгата. Жалко!

Елена Козарева
Директор на ИК ЛИК