Саня Табакова, издателство Леге Артис, Плевен:
По въпрос 1:
1. Бум на все повече и по-луксозни книги.
2. Разделение между:
- Големи издателства с масови тиражи на световни и набедени "бестселъри";
- Издателства с "ниши" в областта на стойностната хуманитаристика, работещи главно със субсидии;
- Издатели, правещи пари от учебна и сходна литература.
3. Стесняване възможностите за представяне в големите вестници, които пишат за книги само на маститите издатели. Пример - "Труд".
4. Известно окопитване на читателите (по-точно на гледачите и купувачите) на книги. Справка - панаирите на книгите.
5. Много маймунки на клона на речниците и справочната литература, както и на учебниците - ще се счупи.
6. Книгоразпространение:
- Стесняване кръга на добрите, коректните разпространители.
- Бум на книжарници (включително електронните, които работят по-коректно дори от другите - поне не искат процент, сами си търсят и обявяват новите заглавия и правят безплатна реклама на издателствата и книгите - особено полезно за издателства без сайтове).
- Тенденция към вдигане процента за разпространителите, без промяна (подобряване) на условията.

По въпрос 2:
По принцип - да. Порочна обаче е практиката да се вземат пари за участие в конкурса (тук намесвам и въпроса за наградата "Христо Данов". На практика издателите могат да се възползват от нея само в категорията "Цялостен принос", а кандидатстват/плащат за участие заради всички - преводачи, художници и т. н. по 100 лева). Пак се работи за големи, а не стойностни издателства.

По въпрос 3:
Не членувам. Много е висок членският внос - това ограничава членството до големите издателства. Не усещам съществуването на асоциацията, камо ли, че би могла да представлява издателството. Инертност, липса на новаторски идеи. (С най-добри чувства към колегите, работещи и членуващи там!)

По въпрос 4:
Особено тези, свързани с ДДС и данъчна регистрация:
1. Издателите без печатници понякога плащат втори, трети път начислени данъци върху материалите.
2. Едноличните търговци или по-малките издателства не могат да работят легално с данъчно регистрираните книготърговци, защото последните нямат сметка от това, освен ако ЕТ не им даде отстъпка 40-45%. Това е абсурд. Поради това се работи без фактури.
3. Разбира се - равният % данък за книги и всичко.

По въпрос 5:
Чудя се. Има пристрастност - PR (всъщност = персонални отношения), някакви "класации", някакъв "избор". Липсва добра информираща система. Освен Интернет и електронните книжарници. Телевизията съвсем загърби книгата. Изчезнаха хубавите предавания за нея. Прекалява се само с "българската" книга. Дори "Култура" беше по-"мобилна", по-новинарска за новоизлезли книги и др. събития.

По въпрос 6:
1. Интуитивно - като усещане за възможна среща на преводач, автор, издател и публика (понякога - и художник) - избирам книги, които виждам в известен смисъл като бъдещо събитие в книгоиздаването;
2. Възможност за субсидиране;
3. Провокативност;
4. "Просветителски цели" - нови, непознати автори или неиздавани творби на известни автори, разширяване кръгозора на българския читател;
5. Продължаване на определени теми, проблематики в издателската програма.
Абе - като ми хареса една книга - си я издавам. (Шегичка!)
Финансирането е проблем, особено за "дебелите" книги и ценните, но с по-малко публика (тираж), най-вече за печат, защото, за разлика от преводачите, които понякога биха превели едва ли не "за идеята", печатарят е безмилостен. Поначало при ограничения ни читателски кръг най-трудно е равномерната, плавна дейност на едно издателство. Пазарът е предвидим, но беден. Всяко обществено събитие - абитуриентският бал, по-голям концерт в НДК, повечко национални празници - означава спад в продажбите. Книгоиздаването в чист вид не може да е печелившо, следователно - бизнес. То е скъпо хоби и е щастлив всеки, който може да си го позволи.
На държавата не й пука.

По въпрос 7:
Както винаги - майският е слаб, декемврийският многолюден; залата (етажът) - поразително неподходяща. Входът от 1 лев - подигравка. Асоциацията намери начин пак от джоба на издателите да го измъква, като срещу този лев издава билети за намаление, което да направят пак... издателите. Чудя се за какво отиват тези пари. Ако държавата осигури само едно нещо - безплатен панаир на книгата за издатели и посетители - това би било... реабилитация, Ренесанс - неин и на книгата, буквите, знанието. "Проклето е нашето време, защото изучаването на буквите умря пред очите ни." (Паскал Киняр в книгата "Скитащите Сенки" - Гонкур - която "Леге Артис" ще пусне на панаира.)

По въпрос 8:
От количеството неиздадени хубави книги. От невъзможността за равномерно, плавно развитие. От секването и на малкото субсидии за книгата по света. От войни, наводнения и пожари (книгите са крехки). От смяната на кирилицата с латиница.

По въпрос 9:
Отговорите се съдържат в предишните. Всеки да си върши работата. Ние, издателите, се натоварваме максимално - вършим всичко отначало докрай - и плащаме.