Тодорка Минева, главен редактор на издателство Сонм:
По въпрос 1:
Заслужава насърчение потвърденото желание на културното министерство да не абдикира от проблемите на книгоиздаването. Конкурсът "Помощ за книгата" на Центъра за книгата, както и този на Национален фонд "Култура" за подкрепа на издания в областта на културологията и изкуствознанието и включването на Фонда в конкурса за дебютни проекти, съвместно с Швейцарската фондация "Про Хелвеция" и Центъра за културни политики "Сорос", са заявка в тази насока.
Инак плавно падащите тиражи, панаирите със "затихващи функции", доста ограниченото медийно представяне на книжната продукция у нас и войнстващият непрофесионализъм с претенции за диктат върху книжния пазар надали са нещо ново в сравнение с предната година.
Колкото до разпространението, книгата постепенно се намества в най-естествения си дом - книжарницата, и считам тази тенденция за изключително обнадеждаваща.

По въпрос 2:
Подобни центрове съществуват към културните министерства на повечето страни в света. Струва ми се обаче, че е добре да се мисли, освен за програмата "Помощ за книгата", за подобни програми в подкрепа на всички творци по веригата на книгопроизводството: писатели, поети, преводачи, художници, редактори, литературни критици, книгата е продукт на дълъг процес, изискващ специални грижи. Убедена съм, че нещата не опират само до пари, но и до добър мениджмънт и не е зле Центърът да помисли за немалкото възможности в рамките на международните програми за култура.

По въпрос 3:
Не, поради което и не членуваме в нея. Което не значи обаче, че при заявен интерес за решаване на общи проблеми не бихме подкрепили политиката на Асоциацията.

По въпрос 4:
Стана общо място да се искат промени в законите за спонсорството, но това наистина е нещо, което трябва да се направи. Обидно е също тъй, разбира се, че данък ДДС за книгите у нас е равен с този за всички останали стоки.

По въпрос 5:
Определено не. Три-четири са наистина смислените места, където се появяват действителни рецензии за книжната продукция у нас. Но дори в тях нерядко разпознаваме кланови отношения, а се случва действително значими събития в сферата на книгоиздаването да бъдат подминати с мълчание. Тъжно е, че книгата (само книгата ли...) има такова невзрачно екранно присъствие - изключваме сутрешните блокове на някои национални телевизии, където по правило става дума за комерсиални издания, и скудоумните пърформанси по кабеларките.

По въпрос 6:
В десетгодишното си съществуване издателството се е водело по програма, свързана на първо място със запълването на лакуните от референтни автори в областта на хуманитаристиката и на второ място - с конкретната културна ситуация в страната. По правило първо избираме книгата, сетне търсим финансиране за нея. ...И рядко се случва да не намерим.

По въпрос 7:
В този му вид го считаме за безсмислен.

По въпрос 8:
От данъчните тежести, от чиновническия произвол, от некоректните разпространители, от мнимия професионализъм - но подобни са страховете и на повечето чуждестранни книгоиздатели, които познаваме.

По въпрос 9:
Трябва да се следват постепенно постижими цели - законови промени, създаването на нови, стимулиращи програми за книгоиздаването и книгоразпространението, повишаване на собствената мениджърска култура на българския книгоиздател. Ние, издателите, охотно говорим за апокалиптичната ситуация на книгоиздаването у нас и с времето свикнахме да се крием зад тези думи, за да оправдаваме несполуките си, но фактът, че издателствата все пак продължават да съществуват и да публикуват значими книги, говори, че несъмнено откриваме смисъл в заниманието си. Остава да намерим у себе си сили, а на пазара и в рамките на различни подпомагащи програми - възможности, за да защитим този смисъл.