Людмил Георгиев
(1930 - 2003)
е една от най-популярните фигури в музикалната ни култура. Затова сега, след смъртта му не можем да не усетим пустота. Беше многоизмерна личност, която умееше да носи много под една мишница. Кларинетист, автор на музика, инициатор на различни събития, публицист... Беше освен всичко това и изключителен познавач на алт-саксофона, с който свикнахме да го виждаме най-често на подиума. Опознах го по-отблизо като водач на група в Биг бенда на Радиото, където този доайен на джаза свири 13 години. Не бе обхванат от звездоманията, която обикновено навестява хората с биография в нашата музика. А зад гърба му вече бяха основаването на "Джаза на младите" през 1946 година, участието във втората формация със същото име през 1953-та, свиренето в големия естраден оркестър на Концертна дирекция и в "Оптимистите", лидерството в новосформирания оркестър "София", работата му в оркестъра на Еди Казасян и Леа Иванова в Западна Европа, Близкия Изток, Северна Америка....Дълго време се водеше "галеното момче", но това бе своеобразна титла, извоювана в непрекъснато състезание, на което той сам се подлагаше. Където и да се обърнеш, можеше да забележиш енергичната му фигура като популяризатор на джаза: в клубовете - още през 1967 г. бе заместник-председател на софийския джаз клуб, в телевизионни и радиопредавания, като лектор, който умееше да закове вниманието. Междувременно се появиха и книгите му "Гласове на джаза", "Звезди на джаза", "Звезди на шоу-бизнеса" и много, много статии в пресата. С годините намери призвание и в пеенето, падаше си най-вече по репертоара на Франк Синатра. Английският му помагаше да бъде перфектно информиран и запален в страстта да информира и останалите. Разбира се, не пропускахме възможността да се шегуваме с тази жива енциклопедия. Често например проучвахме основно отговора на някой завързан въпрос и в подходящ момент му го задавахме. Изстрелваше отговора начаса. Не мога да се похваля, че някога сме успявали да го изненадаме и затрудним. По същия начин бе изключително прецизен и точен в изпълнението на поети ангажименти.
Загубихме човек, с когото бе интересно да се общува и бе приятно да се прави музика.
Сбогом, Людмиле!


Вили Казасян