Охлювчета, жабки, нещица

- Защо озаглавихте книгата си "Безнравствени рецепти"?
- Веднъж Дали ми каза, че с Грета Гарбо можело да се яде само калкан на плоча. Изведнъж се замислих какво бих ял с определени жени. Оттам и идеята да обвържа еротиката с гастрономията.
- Откъде накъде това съчетание непременно трябва да е безнравствено?
- Всичко покрай удоволствието охотно се дамгосва като неморално. За моралистите нравствено е само страданието. Религиите налагат въздържания, пости и рамадани. Докато се борят за някакви абсолютни ценности, се превръщат в тоталитаризми.
- Възможно ли е чревоугодничеството да бъде самотно удоволствие?
- То е пропаднала, напълно посредствена работа. Чревоугодничеството или е общуване, или не струва. Общуването съдържа елемент на асимилиране, защото винаги е свързано с убеждаването на някого в нещо. В играта на чувствени предложения винаги единият убеждава, а другият се оставя да бъде склонен, там е тръпката.

Из интервю с Мигел Васкес Монталбан, в. Тиемпо, 4 ноември 1996 г.

На светофара две мутри в Порше. Единият вика на оня на волана: "Зелено." Другият не мръдва, гледа съсредоточено във волана, после се плесва по челото и отговаря: "Жаба!". Сега, представете си предаване за ядене и пиене по радиото. Не благия Ути по FM+, не специализираната "Култура на виното" по "Христо Ботев" или RFI, а нещо първосигнално като мутра на светофар. Точно така - "Резерве", неделният кулинарен блок на "Експрес" (15-17 часа), който отговаря на гастрономичните ви въпроси буквално - с четене на рецепти в ефир. "Всяко предложение, отправено към сетивата, съдържа сексуално намерение", казва същият Монталбан от епиграфа, автор на гениална кулинарна книга с онтологични измерения. "Резерве" е отправено нанякъде другаде, понеже не възбужда, не примамва и дори не флиртува. А единственото осезаемо намерение на многословните и разпилени водещи Венци, Енчо и Катерина е да избутат двата си часа до края.
Това колко любови минават през стомаха и какви апетити се събуждат през очите и ушите не само че им е чуждо, а и не ги занимава ни най-малко. Вещерските, фокуснически, артистични, неистови, изчанчени, сластолюбиви и прочие подходи към храната и нейното поглъщане у Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, във филми като "Деликатесен", "Турист по неволя" или "Девет седмици и половина" и дори в епичната "Кармина бурана" например, както и предизвикателна и грандиозна тема като кулинарният туризъм въобще не ги блазнят.
Обещаващото име "Резерве" разочароващо предлага не haute cuisine, а "салатки, ракийки, биричка, питиенца, вкусотийки, охлювчета, жабки, нещица", въобще - "хапка, пийка, угодяйка", както на съедобно, така и на емоционално равнище. Угодяйка. Пиян дано забравя...
Структурата и протичането му са безнадеждно предвидими - гостът в студиото е "небезизвестният" Дидо от ентото небезизвестно телевизионно предаване, който няма какво да каже, а и няма да го попитат; Ани Ленъкс е представена като "музика, която ще ви въздейства най-правилно върху стомашно-чревния ви тракт и работата на червата ви"; цитира се списание за готвене и клуб, където можете да замезите; има игра и телефон, отворен за тримата абонирани слушатели. Нищо съществено, дори любопитно, никакво пътешествие, никакво откритие, никакво разследване, никаква сол и никакъв пипер. "Усещам себеподобните си", казва Венци, "хора, които обичат да се забавляват, да си угаждат... Обожавам да чувам гласа си."
Единственото луксозно на "Резерве" е обстоятелството, че трима водещи в два часа при този пъплещ по земята тонус на предаването са страшен лукс за което и да било радио. Дори това да е "Радио Експрес, пет звезди", както гласи единият от джинглите му. Надали пет: обстановката е досадничка, обслужването - туткавко, кухнята - блудкавка, впечатлението на излизане - сивичко.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато