обеднелитеилюзии.today

Тя е много млада. Печели добре. Както много други. Прекарва голяма част от времето си в chatroom-а. Казва се Юли. Там се запознава с Аугуст. Той е също много млад. Не печели добре. Както много други. И също прекарва голяма част от времето си в chatroom-а. Решават да умрат заедно. Пълно е с chat-ове като suizitchat или selbstmordchat и те са пълни с хора, които не само си говорят за самоубийство, но и си търсят партньор. Не разказвам история от историята на романтизма, изпълнена със самоубийствата на млади поети и драматурзи. Не е и вариант на отдавна олитературената смърт на "онзи отритнат потомък на немската класика, погребал се сам във Ванзее" (Мюлер), Хайнрих фон Клайст и Хенриете Фьогел, събрали се заедно да умрат. Оказва се, че днес тази история е ежедневие.
Историята, която се разиграва в пиесата на Игор Бауерзима, е, както стана ясно, суицидна. Избрана е като поглед обаче не към смъртта, а към живота. Пиесата е преведена на над 15 езика и само в Германия има около 60 постановки. Тук бе показана в дните на "Бавария - България".
"norway.today" поставя пръст в раната на един от най-болезнените проблеми не само в Германия или страните от ЕО - разрастването на самоубийствата и желанието за самоубийство. Цифрите на младите хора, посещаващи тези сайтове, са много високи. За съжаление не знам дали у нас социолозите отчитат подобни феномени, заети главно с настроенията на "електората", но не и с живота на хората от различни пластове на обществото ни. Ако се съди по нарастващите цифри на млади хора, посягащи към наркотиците, склонността към самоубийство и тук не е малка. Отделен проблем е, че никой не се занимава с изследване на типа общуване във виртуалния свят, който отдавна е част от света на много хора. Не ме избива на мелодраматично социологизиране и съвсем не казвам, че пиеса на Бауерзима е "отражение на действителността" на тези млади хора, огледало, в което той показва суицидните им настроения като остър "социален проблем". Казвам, че се занимава с културата на цяло едно поколение, с екзистенциалния му проблем, че се опитва да разбере езика му, който у нас малцина от хуманитарите изследват, а мнозина въобще не се желаят да разберат. Докато раздалечаването между него и другите "езици" нараства застрашително.
Всъщност качеството на пиесата на Игор Бауерзима е в умението да "влезе" в този културен пласт, да превърне неговия живот в драматургичен.
В началото два монитора и един екран отпращат към компютърно запознанство. Това е блицекспозицията. Докато пиесата реално е "разпъването" на мига преди скока. Като всеки един те са застанали пред собствената си пропаст, както казва авторът в едно интервю за "Ernst", а всъщност и буквално са изправени пред скок от скалата. Това не е ситуацията просто на живо общуване, а ситуация, която "разтваря" пред очите на зрителя целия им свят - всичко, от което той е направен. Носят камера, палатка, бири, кока-кола, сандвичи, cd - всичко, което са смятали, че ще им е нужно, преди да умрат. "Инсценировката" на смъртта не е инсценировка само на прощалните им страхове и обръщения към родителите, както и на представите им за този момент.
Просто така се прави, оставяш запис. Не само звучи драматично. Екстатично е. И си щастлив. Ти си поет, казва му например тя, възхитена от думите му пред камерата, докато той се крие от срам, че всъщност цитира Чоран.
Бауерзима е преобразувал в добра драматургия света на хора, силно страдащи от бедността на илюзиите за живота си и нищетата на мечтите си. Езикът на пиесата е динамичен, пластичен, много остроумен и поетичен, дори афористичен - смесващ квазидокументалното с квазилитературното говорене в един искрен и много плътен, въздействащ език. Режисьорката Ане Мар и двамата млади актьори много добре усещат, че силата на въздействието е в максималната непосредственост, с която представят персонажите си и в спонтанния израз и реакция на настроенията и желанията на другия.
Дали се самоубиват? Не. Но едва ли някому би хрумнало да нарече подобен финал "happy end".

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

norway.today от Игор Бауерзима. Френкишес театър Шлос Масбах. Режисьор Ане Мар. Участват Сузане Одермат и Якоб Ян Каспар. Сценография Йон Хаген.