26 преди ЕС

Беше време, когато БНТ ни затрупваше с предавания за ЕС - "Европа", "Европейците - хора като нас", "Е 80". Вече не е така: последно падна "Е 80", а след него дълго нямаше предаване за "цивилизационния ни избор". Най-сетне се появи "26", но то съвсем не запълни вакуума, напротив - подчерта го повече. Защото ако преди въпрос на дидактико-възпитателна работа беше Европейският съюз, днес в центъра е НАТО. Тоест стига с тая европейска ориентация, нека сега обърнем внимание на атлантическата.
"Предаване за НАТО и България" - това гласи слоганът на "26". Заставката е раздвижена с военни образи и знакови фигури на алианса, много се говори за реформата в армията, а последният брой бе с водеща тема 4-часовото посещение на US държавния секретар Колин Пауъл. Въобще приоритетите в сравнение с предишните подобни предавания на БНТ са видимо променени - не какво трябва да се направи, че България да влезе със самочувствие в европейското семейство, а какво трябва тя да направи, че да не бъде отхвърлена от членовете на пакта и особено от най-силния и влиятелен - Съединените щати. Или, ако вземем предвид последния дебат между Европа и САЩ относно Ирак, предаванията за ЕС, които пледираха за консенсус и разбирателство, бяха заменени с предаване, прекланящо се пред силата и безцеремонността. Симптоматична пренастройка: сякаш с идването на "новото време" имаме много повече нужда от покровители, не от партньори. Един патерналистичен проект, в който ние сме в ролята на тези, които си търсят pater-а (бащата), а Америка приема да ни помилва по смирената и предана главица. Истинска идилия, в която руси славянски къдри са погалени от мъжествена черна ръка на US рейнджър.
Водещият Светлозар Бахчеванов също се вписва в този милитаристичен патернализъм с изказа си на знаещ всички тайни за това какво трябва да правим, за да сме в унисон с изискванията на Големия брат. Стъпките са ясни: реформа в армията така, както я иска Северноатлантическият пакт, участие и подкрепа за всички силови операции на САЩ, действия на принципа "враговете на Америка са и мои врагове". Всичко това ни се поднася със спокоен, но едновременно и нетърпящ възражения тон; гласът е на човек, който говори от позицията на знаещия и водещия ни из тъмните дебри на цивилизоването ни. Един нов Вергилий, необходим ни, за да преминем през мъките на Ада като единствено условие за пристигането ни пред портите на Рая. Като Раят е не друго, а именно НАТО, нищо друго освен НАТО.
Човек, гледайки телевизия, много може да научи за българската политика и целите, които тя си поставя. По времето на Костов например се тръбеше за подкрепата от Европа, като ударението се поставяше върху съгласието и равнопоставеността между България и другите напреднали страни. Днес не е така и предаването "26" е свидетелство за това: с идването на Симеон II Сакскобургготски на премиерския пост България се свива в черупката си, осъзнавайки своята почти никаква тежест в световната политика. Точно поради това тя усилено и трескаво се озърта за покровител, ролята на който най-добре и най-сигурно, поне в този момент, могат да изиграят САЩ. Втурнала се към тяхната яка десница, пред която да коленичи и да целуне, властта все пак не е толкова глупава, че да не разбира, че има нужда от легитимиране и оправдаване на подобно угодническо поведение. "26" идва да стори тъкмо това и го прави с такова сляпо убеждение, че дори и на зрящите на моменти им се ще да затворят очи. Все пак винаги е било по-лесно някой друг да мисли заради теб, вместо ти да мислиш сам: по-удобно е да се изпълняват заповеди, докато свободата... Е, свободата не е за всяка уста лъжица, особено ако тази уста е на малка България.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин