Привлекателен и труден
- Нека започнем отзад напред. Какво, според вас, се случва с конкурса? Какво е общото ви впечатление от тазгодишното му издание?
- Ако трябва да бъда пределно лаконичен, мога да кажа две неща: първо, конкурсът увеличава популярността си, става все по-привлекателен и за българските, и за чуждите участници; и второ, той става все по-труден за организиране поради тежките финансови проблеми.
Всъщност, ако помислим, в момента в България има три значими международни конкурса: балетният във Варна, оперният конкурс "Борис Христов" в София и шуменският за пианисти и цигулари. Държавата трябва да реши дали тези конкурси за нея са важни и ако отговорът е положителен, отношението й трябва да бъде друго. В смисъл, че не трябва да е кампанийно. Знаейки какво се случва с шуменския конкурс, не си правя илюзии, че при другите е различно. Все пак ние трябва да си даваме сметка, че това не са конкурси от рода на "Чайковски" в Москва или "Кралица Елизабет" в Брюксел. Там дългата традиция, а също и наградният фонд, работят за тях. При нас трябва да има друга стратегия. Ние, ако искаме международните ни конкурси да се превърнат в значим аргумент за световния културен пейзаж, трябва непрекъснато да напомняме за тях, да ги рекламираме. А това означава ритмичност в тяхното финансиране. Примерно, за Шуменския международен конкурс трябва да се заговори поне година и половина преди провеждането му. Да се изпратят навсякъде условията, да се подготвят материалите, да се размножат произведенията на Панчо Владигеров, които са задължителни за конкурсната програма и т.н. Тоест, изисква се ритмична и постоянна, даже натрапчива работа, която от своя страна има нужда от пари. Ако искаме музиката на Панчо Владигеров да заеме стабилно място в репертоара и на чужди изпълнители (а това място, убеден съм, наистина му се полага!), трябва много да работим за престижа на този конкурс. Не само на национално, а и на международно равнище. Сега с огромни усилия събираме някакви средства, за да раздадем наградите и хонорарите на международното жури, но те обикновено се изсипват в последния момент.
Разбира се, тук съм длъжен да отправя огромна благодарност към проф. Огнян Герджиков, който, освен че е патрон на конкурса, прояви изклюичително разбиране за неговата значимост и много помогна за успешното му провеждане; искам да благодаря и на проф. Абрашев, който и като музикант, и като министър на културата се включи в реализацията му; крайно задължен съм на кмета на Шумен Веселин Златев, без чието активно сътрудничество конкурсът нямаше да го има. Но, пак повтарям, нещо трябва да се промени в системата на финансирането му. За да не отива цялата енергия на организаторите му в унизително просене на пари. Панчо Владигеров е изключителна фигура в българската култура и заслужава да бъде позната по цял свят. А най-ефикасният и пряк път към такова познание е един силен международен конкурс на негово име.

- Според вас променя ли се нивото на участниците през годините? Всъщност, какво беше то през 2003?
- Заедно с популярността на конкурса е нормално да расте и равнището на състезателите. Тази година имаше участници от 12 държави - от Австралия, през Япония, Корея, Франция, Балканите до Русия. Това е много обнадеждаващо. Защото означава, че музиката на Панчо Владигеров става репертоарна за инструменталисти от цял свят. Колкото до общото ниво на състезателите, то става все по-изравнено. Явиха се хора, чудесно технически подготвени и с интересни интерпретационни идеи. Решаваща за голяма част от тях се оказа психиката - който издържа на нервното напрежение (а то е нормално за всяко състезание), се оказа сред наградените. В края на краищата, сериозният инструменталист е комплекс от качества - физически, технически, емоционални и т.н. Един конкурс затова е важен за кариерата на музикантите - той пределно мобилизира качествата им и ясно показва кое недостига. Ако изпълнителят е умен и има добър преподавател - ще отчете пропуските си и ще започне да ги пълни. Аз обаче искам да вярвам, че на всички наградени деца предстои солидна професионална кариера.

Разговор с
проф. Минчо Минчев,
председател на Фондация Панчо Владигеров и председател на журито по цигулка