Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности от Никола Георгиев е поредният представителен том в поредицата "Нова българска библиотека" на великотърновското издателство "Слово". Не само представителен, той е "каноничен", тъй като включва превърналите се в настолни за поколения литературоведи аналитико-интерпретативни, теоретико-концептуални, полемични текстове на проф. Никола Георгиев. Текстове, от които през годините едни се учат, други им подражават, а трети буквално мултиплицират, променяйки единствено сюжети, творби, герои...
Корпусът от предложените текстове в споменатия том с емблематичното заглавие "Почит и прочити" може да бъде мислен като своеобразно "Учително евангелие" за всеки, претендиращ да се самоидентифицира като професионалист в полето на литературно-тълкувателното. Тук са наистина станалите христоматийни, както ги определя съставителят проф. Иван Радев, анализи на "Епилог" от П.Р.Славейков, на "Гераците" от Елин Пелин, на "Житие и страдания" от Софроний Врачански, на "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов. В тях не става дума просто за предложени аналитични техники, които явяват дълбинната структурност на творбата или я деконструират, съхранявайки херменевтичното й тъждество. Те са анализи, които в своята излятост от началото до края още със самата си поява се превръщат в матрични, показвайки ни "на дело как се прави това". Нещо повече, някои от прозренията в тях се превръщат в културни формули, в критически клишета, в модел на литературоведско говoрене.
Всички посочени текстове на проф. Никола Георгиев едновременно анализират и генерират идеи. Те предписват за десетилетия напред основни проблематични ядра на националното литературознание и хуманитаристика. Авторът е така добър да предложи дори и заглавията на предстоящи изследвания... Така Никола Георгиев, дори и да не искаме, ни въвлича в литературоведската игра.
Самата "плът" на статиите на Никола Георгиев с непоклатимата си аргументативност неусетно приобщава в това особено съиграчество при структурално-херменевтичните срезове, прави и нас диалогисти или полемисти, традиционалисти или новатори. По-скоро помага ни да извървяваме често драматичния път между едните и другите, докато се сдобием с "ново битие", с "нараснало битие". Особена роля в това отношение изиграват полемиките на интелектуалеца - опонентите, както казва Иван Радев, той не търси сред "занаятчийския" или пряко обслужващия властта "взвод" от съвременниците си в литературознанието, за него достойни опоненти са Михаил Бахтин, Цветан Тодоров, Тончо Жечев.
В предговора си към настоящето издание съставителят, коментирайки психо-биографичната аура на "анархиста-законодател", акцентира върху "литературоведското чергарство", върху мобилността спрямо методологии, принципи, изследователски полета, върху литературоведските патимии като начин на професионално живеене: "В осанката му на полемист в причудливи форми се преплитат 'донкихотовското' и рационално-ерудитското начало, романтичната всеотдаденост с иронизма на модерното съзнание".
Всъщност това, което Никола Георгиев концептуализира върху междутекстовите връзки в творчеството на даден автор, когато една творба разговаря с друга негова творба, като я допълва, развива или на принципа на палинодията й противоречи - важи и за междутекстовите връзки в критическата проза на изследователя. Отделните текстове са колкото монолитно изваяни в плътната структура на теоретическия тезис или аналитичното наблюдение, толкова и отворени към неподозираните интриги на естетическото.
Присъствието на Никола Георгиев в националното литературознание успява да едини разпиляващите се литературоведски езици, все повече разпадащите се професионални говори в чувството на "почит" (към литературата и към Никола Георгиев), а също така да ги едини в препрочитанията на "прочитите" му.
Върху последната корична страница е поместен автограф на автора. Автографът на Никола Георгиев, както разбрах от редактора, е експромптно изречен по телефона, а след това изпратен в издателството. Той гласи следното: "Приятел ми е литературата, но по-голям приятел ми е свободата в подхода към нея".

Антония Велкова-Гайдаржиева