Първото транснационално изследване на ромското малцинство беше представено от Програмата на ООН за развитие (ПРООН) на 26 май т.г. в Софийската градска художествена галерия. "Извън капана на зависимостта" представя статистически данни, анализи и препоръки за разрешаване на проблемите на ромите в България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия.
Изследването представиха водещите автори и координатори на българския екип - Андрей Иванов и Антонина Желязкова. Свои коментари по доклада направиха Михаил Иванов (секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси), Дочо Михайлов (ръководител на екипа, изготвил "Национален доклад за развитието на човека") и политологът Иван Кръстев.
Според Андрей Иванов уникален момент в доклада е новият подход към интеграцията на ромите, използван за първи път от ПРООН: "Парадигмата, съчетаваща човешките права с възможностите за развитие, оценява жизнения статус на ромското малцинство не само според доходите, но и спрямо нивото на грамотност, здравеопазване, социална интеграция, политическо участие". Друг важен акцент е концепцията за устойчиво човешко развитие: "Не е важно колко пари се дават за ромски проекти, а дали парите са използвани за разработване на устойчиви политики".
Антонина Желязкова укори политиците, че не взимат правилни политически решения, основани на данни за реалното състояние на ромското малцинство. Желязкова сравни парламента с "луксозно гето" и предложи следващите експертни проучвания да се съсредоточат не върху ромите, а върху политиците и социалните им патологии.
Михаил Иванов посочи изхода от проблемите на ромската общност в "преодоляване на държавния патернализъм и на синдрома на заучената безпомощност". Според него в доклада липсват достатъчно данни за обществената среда, в която възникват малцинствените проблеми. Друг недостатък е липсата на проучвания върху онези журналисти, учители, полицаи, които са в ежедневен контакт с ромите. Иванов се усъмни в достоверността на описаното в доклада здравословно състояние на ромите, тъй като не било констатирано от лекари, а от самите анкетирани, които "по природа са си оптимисти".
Дочо Михайлов се самообяви за "дисидент" и говори не срещу, а в подкрепа на държавната политика спрямо ромското малцинство. Михайлов одобри обвързването на социалните помощи със заетостта, на детските надбавки с училищната посещаемост...
Според Иван Кръстев най-голямото достойнство на доклада е, че не прави погрешни причинно-следствени връзки между етническата принадлежност и социалните характеристики на ромите, а ги разглежда като равнопоставени елементи.
Представители на ромското малцинство в залата също взеха думата. Някои се чувстваха "неизследвани" и питаха към кои точно роми анкетьорите са задавали своите въпроси. Други се възмутиха, че България е получила покана за членство в НАТО и в ЕС, преди да е разрешила малцинствените си проблеми и заключиха: "Значи не сме приоритет в работите на държавата!". Трети пък бяха категорични, че докладът е добър, но ще има незначителен ефект, защото: "Проектите не променят съществено живота на отделния ром"...

Анахит Хачикян