Софийски музикални седмици
Началото на 34-тия фестивал "Софийски музикални седмици" беше в много отношения успешно: пълна зала, двама много добри солисти - Лъчезар Пръвчев, тенор, и Ханс-Петер Шайдегер - бас, участието на Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и на Хора на софийските момчета. Концертът, посветен на 190-aта годишнина от рождението на Рихард Вагнер - организира се със съдействието на Гьоте институт, София - е част от годишнините, които този фестивал ще почете. Сред достойнствата на това откриване беше сериозната програма: не изградена популистки, от Вагнерови "хитове", а от големи фрагменти из "Валкюра" и "Парсифал" - изискан програмен подход, почит към философската идея на гениалния композитор за нова музика.
Единственият "хит" в програмата беше прочутата Езда на валкюрите - доста стряскащо начало на концерта.
Тромава езда, грозна, лишена от блясък, полет и тайнственост. За жалост оркестърът показа, че не е на "ти" с Вагнеровата музика. Не съм сигурна, че това се дължи на неочаквана смяна на диригента: в програмата беше обявено името на Юлиан Ковачев, а на диригентския пулт застана Йордан Дафов. Все пак Софийската филхармония е високо професионален състав! Оркестърът на Вагнер не е просто голям оркестър, той е пластичен, нюансиран; "безкрайната" мелодия изисква пълно осъзнаване на величествената красота, дълбочина и пространственост. Публиката не отива на Вагнерова опера само да чуе тенора или сопраното, а органичната цялост на тази мощна музика. Справедливо е да се отбележи, че в концерта на 23 май имаше моменти на художествено просветление - например Финала на първо действие на "Парсифал" с участието на Хора на Софийските момчета и на филхармоничния хор. Всяка намеса, обаче, на духачите беше на репетиционно ниво.
И още нещо: музиката на Вагнер изисква особен акустичен подход. Знаем за идеите на композитора, вложени в гигантския му проект Байройт; за големите Вагнерови гласове, извисяващи се над могъщия, но поставен при специални акустични условия оркестър. В този смисъл, може би, трябваше да се търси някакво решение за мястото на двамата солисти - и двамата с големи и красиви гласове, - за да не наблюдаваме само, а и да чуваме артикулирането им в моменти на големи кулминации.
Вторият оркестров концерт - Младежка филхармония "София" при Средното музикално училище "Любомир Пипков", диригент Деян Павлов - мина при пълна зала и много ентусиазъм. Програмата беше на фестивално ниво: Берлиоз, увертюра "Римски карнавал", Бернард Крузел - Концерт за кларинет и оркестър оп.11, първо изпълнение в България, Дворжак - Симфония - 8. Чухме прекрасен солист - Борислав Йоцов; слушахме и прилежно академично оркестрово свирене. Дано ентусиазмът и пълните зали да съпътстват творческия живот на тези млади хора.
Човек тръгва към този фестивал с очаквания.
Очакванията се оправдават - поне в първите дни софийската публика се радва на добри музиканти и, общо взето - на многообразие.
Софийската филхармония успя да компенсира незадоволителното си представяне с концерта от 29 май, дирижиран от талантливия румънец Хориа Андрееску. Чухме доста добро изпълнение на фрагменти от "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, сътрудничество на високо ниво в твърде скучния, но очевидно обичан от флейтистите Концерт на Бернард Ромберг - Лидия Ошавкова беше, както винаги, блестяща. Концертът ще се запомни с първото у нас изпълнение на една забележителна съвременна творба - Манхатън концерт от Зигфрид Матус. Сложна партитура, интересна и завладяваща музика - явно по-близка на филхармониците, отколкото тази на Вагнер.
Приятно впечатление остави Букурещкият камерен оркестър "Филхармония" с популярна "фестивална" програма - "Годишните времена" на Вивалди, Серенада от Дворжак и една пиеса от Джордже Енеску - Прелюд в унисон - приятен реверанс към националната музика на гостите. Звучен и пластичен ансамбъл, темпераментно ръководен от Николае Илиеску; в "Годишните времена" чухме и един от най-известните в Европа цигулари, Александру Томеску.
Няколкото камерни концерта предложиха също качествени музиканти и хубава музика. Гаир Ботнен - един от най-добрите норвежки пианисти - изнесе стилна вечер, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Григ - концертът беше организиран със съдействието на Посолството на Кралство Норвегия в България. Още национална музика слушахме в изпълнение на дуо "Пепичели", в което влизат Франческо - челист, и Анджело - пианист. Качествата на двамата братя - много добри музиканти, се отразяват и върху качествата на ансамбъла им, демонстрирани в изпълнението на творби от четирима италиански композитори от XIX и XX век - различни, но и по особен начин свързани в специфичен италиански романтизъм.
Българската публика сравнително рядко има удоволствието да слуша Васил Генов, пианист със сериозна концертна и педагогическа кариера в Западна Европа. Концертът му на 1 юни беше стилен - творби от Йохан Себастиан Бах и Вариации и фуга върху тема от Бах от Макс Регер, изпълнени със забележително прецизна артикулация, интелигентно и артистично.
Вероятно сред върховете на този фестивал ще остане концертът на световно известния цигулар Олех Криса и пианистката Татяна Чекина. Двамата свирят заедно от 1967 г. и резултатът от това сътрудничество е невероятен. Концертът започна с Бетховенова соната; последваха изумителни превъплъщения: Уолтън, Шнитке, Шимановски и два биса - Брамс и Виенявски. Много може да се говори за всяка творба, а и лекотата, с която се поднасяше всеки от тия различни музикални светове, беше сама по себе си наслада.

Наталия Илиева