Послепис на Недко Солаков два месеца по-късно
Дали защото мина много време от проведения разговор, или защото бях първият от участниците, който редактира своята част, но прочитайки готовия за печат текст, останах с твърдото убеждение, че от моите реплики няма никакъв смисъл. По детски помолих редакцията да извади от пространството на вестника моите думи, като запази само името ми над белите петна между другите текстове. Разбира се, че редакторите не се навиха, което не ме нарани дълбоко.