От 25 февруари до 30 март т. г. в Софийската градска художествена галерия бе показана изложбата "Export-Import". На нея бяха представени творби от последните години на това съвременно направление в изкуството, което опипом наричаме "неконвенционално". Изложбата бе явление с доста пълното представяне на българските творци в тази област, тя даваше представа за участието им в европейския/световния художествен живот. В същото време една такава успешна проява (за която СГХГ заслужава поздравления и окуражаване) бе удобен повод за обсъждане на въпросите около живота на това изкуство в България.
Разговорът, който проведохме в редакцията с участието на Георги Каприев, Георги Лозанов и Недко Солаков, бе дълъг, често накъсан, на моменти изплискващ извън темата. Върху стенографския запис трябваше да се работи, за да се уплътни той и да се откроят (повече или по-малко) смисловите центрове, в които сме били. След това всеки от участниците последователно доредактира казаното от него. Това отне време и забави публикацията. Резултатът е този текст, който по своеобразен начин се родее с неконвенционалните форми - в него всеки следващ участник е доизглаждал изказването си (спазвайки връзката с останалите). И интересно би било да видим докъде биха довели едни последващи "последователни доредактирвания", последователни намеси в тъканта на иначе общия текст от срещата... За съжаление такъв екперимент (хепънинг? инсталация?) не може да се вмести в материята на вестника.
Така че, въпреки възраженията на единия от участниците (вж. по-долу), публикуваме разговора. Със съзнанието, че в него се повдигат важни въпроси. И с надеждата, че творци и изкуствоведи ще го продължат на страниците на вестника.

Култура