Невъзможните бягства

"Бягства от любов" е втората книга на Бернхард Шлинк, която издателство "Атлантис-КЛ" пуска на българския пазар. Първата беше нашумелият и превърнал се в световен бестселър роман "Четецът", който поставя в центъра си съдебния процес срещу една надзирателка в нацистки лагер. Само че романът не се концентрира около чудовищността на фактите, а преплита няколко човешки истории, в които се събират миналото и настоящето, търси мотивациите, говори за това как неграмотността на една жена може да се окаже в основата на избора й да стане надзирателка и как тази неграмотност може да я накара да бъде по-чувствителна и благосклонна към жертвите, които могат да задоволяват глада й по четене. И "Четецът" говори за личните оправдания, пита как изглеждат подобни аргументи през очите на тези, които са оцелели в лагерите и представя разклатения живот на един мъж, който в юношеството си се е влюбил в същата тази жена и едва по-късно е разбрал истината за миналото й. С други думи, романът на Шлинк акцентира върху тънката граница между вината и невинността, върху сложността на миналото и невъзможността за категорични съждения, върху трудността да се живее със знанието и истината...
Разказите от "Бягства от любов" в някаква степен продължават същата проблематика, но и я разширяват. Като цяло сборникът е много немски, в смисъл, че изтъква немските комплекси и немската вина по отношение на Холокоста, тематизира немската травма от разделението на Германия, засяга странните и сложни отношения между Източна и Западна Германия, поставя темата за обединението на Германия и много трудното преодоляване на взаимната подозрителност и неизбежните предразсъдъци. Оттук, малко по-общо може да се каже, че разказите от "Бягства от любов" се концентрират главно върху две теми - миналото и другия.
Миналото има различни измерения в различните разкази - то може да е напластено с вини, може да крие някакво прегрешение, може да е свързано с предателство - на еврейско семейство, на близък приятел, за когото е донасяно, но може да е и много лично - да отправя към провал в любовта или в брака, да е уж безобидна тайна, която обаче подрива устоите на семейството, на преживените и споделени години, на личния модел за успех и щастие... Като независимо дали става дума за много личното минало, или за миналото, което оттласква към голямата история, то е винаги непознато, винаги дебне и застрашава, защото в някакъв момент се разбулва и променя всичко, разтърсва устоите, радикализира настоящето. Нещо повече, въпреки че "Бягства от любов" е книга, която настоява, че миналото се създава, тя по един категоричен начин внушава, че билото няма как да бъде преодоляно, че злополучното влияние на миналото (сенките от миналото никога не се появяват, за да донесат щастие) е неизбежно, че няма как да се предпазим от разбулването му, което е вид предопределеност. Миналото за Шлинк е нещо като съдбата за древните гърци и затова в текстовете му трагическото светоусещане е онтологично заложено. Изречено с думите на книгата, миналото "не може да бъде уволнено". Затова - настояват повечето от разказите - то трябва да бъде разбрано, възстановено, архивирано, трябва да бъде положено в някакъв "личен музей", за да може след това животът да продължи, каквато и да е цената, и колкото и проблематично да е продължението.
Другият е не по-малко странна категория в писанията на Шлинк. Другият в качеството му на непознат е всеки, дори най-близкият. Защото разказите от "Бягства от любов" показват, че близост няма, че хората, включително най-близките, кръвните роднини, не се познават и винаги стигат до ситуация, в която се оказват абсолютно непознати, а животът им не е прост и очевиден, а двойствен, тайнствен, изпълнен с лъжи и преструвки, с маски и роли. Азът - твърдят тези текстове - неизменно таи "малкия яд" към другия, живее с недоверчивостта, с въпросите, за които няма отговор, с различните светове, чиято асиметрия подрива не само любовта, но и общуването. Затова "Бягства от любов" очертава дистанцията между аз и ти, липсващото доверие, проблематичното споделяне с другия, констатирайки, че винаги нещо се случва и зейват неразбирането, отчуждението... В този смисъл писанията на Шлинк оправдават подозрителността и приемат разпиляването на световете като закономерност, независимо дали ще става дума за разпиляването на аза, за разпиляването на приятелствата, любовта или за разпиляването на световете, в които Европа и Америка, Източна и Западна Германия се оказват сродени от любовно любопитство, но и разделени от неразбиране и подозрителност. Между любовта и омразата няма граница - внушава сборникът - и никоя любов не е еднопосочна и безпроблемна. И с този урок трябва да се живее.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Бернхард Шлинк.
Бягства от любов
.
Превод от немски Любомир Илиев.
Издателство Атлантис-КЛ.
С., 2003.