Арменец - за 2 часа
"Вануш - легендата на Армения". Така беше наречен спектакълът на арменския фолклорен състав "Аракс Сасун" от Марсилия, Франция, който бе изнесен на 8 юни т. г. в Народния театър.
Попаднах в препълнен салон, който очевидно бе готов да попие всяко движение, всеки звук. И не беше трудно за младите арменци от Франция да спечелят публиката. Показаха ни поне две неща. Че любят, тачат и милеят всичко родно. И ни приведоха художествени аргументи, че има за какво. Наистина има.
Танците, поставени от Вануш Ханамирян ("най-великият арменски хореограф", както с основателна гордост е посочено в програмката), вълнуват, унасят, изпълват дори неарменската ми душа с непреходност и красота, с нежност и женско изящество, с горда мъжественост, с преклонение и смиреност пред народа и невероятната природа, създали и съхранили толкова духовност.
През двата часа на спектакъла поисках да съм арменец.
Да бъда там, в обзора на Арарат, с "момчетата, които бранят Цитаделата", с момичетата, които се готвят за Изгнанието (като отлитащи жерави), да имам очи да разбирам невероятните жестове на ръцете на девойките, да имам слуха, който да разчита многогласните ритми на мъжките стъпки, да имам хумора им, да мога като тях да се съизмервам с високите планини и с дълбочината в черните им очи...
През тези два часа се почувствах част от някаква древна общност. И това беше окуражаващо изживяване.

Никола Вандов