Политически некоректен текст
Малко преди шумния скандал с гражданството на министър-председателя Сакскобургготски медиите 3-4 дни се тресоха от друг, на пръв поглед далеч по-маловажен, а всъщност истински важен скандал. Става дума за продажбата на сградата на "Московска" 11, наемана от галерия "Крида арт". Наемателят на помещението Дарин Камбов направи всичко възможно, за да привлече вниманието към себе си - организира пресконференция, даде множество интервюта и за капак на цялата креслива акция произведе уникален текст (бляскав образец от времето на соц-а), наречен писмо и предназначен за президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и за когото още се е сетил.
В този текст се съобщават няколко неща:
първо, че с продажбата на сградата "висш държавен служител... е пренебрегнал най-арогантно обществените и държавни интереси на България". (Видимо наемателят Камбов идентифицира държавните интереси със собствените си.);
второ, че сградата е паметник на културата, следователно продажбата й трябва да се съгласува с Министерството на културата. И тъй като областният управител на София не я е съгласувал, той е извършил престъпление. (В тази част на писмото се слаломира между закони, членове и алинеи, та разсеяният читател нищо да не разбере; неразсеяният обаче с малко усилие разбира, че всъщност не Министерството, а Националният институт за паметниците на културата има отношение към подобни сделки и се намесва, ако предстои събаряне на въпросния паметник. В нашия случай обаче за подобно намерение не се и споменава. Колкото до сегашната функция на паметника, която, според Дарин Камбов, не можело да бъде променяна, това си е негова лична измишльотина.);
трето, че "няма обществена необходимост за тази продажба. Напротив, с продажбата се нанася огромна обществена и държавна щета, защото се унищожава едно утвърдено културно средище и българските художници се изхвърлят най-безцеремонно от общественото им място за общуване с публиката. Държавата е длъжна да им го осигури, то е тяхно и никой друг няма право на него." (Докато горните аргументи бяха само нелепи, този тук е истински смешен. Да наричаш себе си "обществена необходимост", да твърдиш, че отсъствието ти точно от "Московска" 11 е щета за държавата, е или признак на болестна мегаломания, или проява на провинциално самозванство. Държавата наистина е длъжна да направи много неща, но едва ли първата й грижа трябва да е свързана с персоналния финансов комфорт на Дарин Камбов. За всеки що-годе осведомен ценител за 13 години галерията на Камбов не само не се превърна в национално или столично явление, тя едва докретваше до инцидентно квартално присъствие, където значими художествени събития почти отсъстваха.)
До какво всъщност се свежда горната история? До нещо много просто: един от десетките частни софийски галеристи, наемател на чужд имот, изведнъж решава, че този имот му се полага по право. Защото въпросният галерист бил, според собствените му представи, национално богатство. А че този имот има собственик, че той е в правото си да прецени как да се разпорежда с него - това Камбов някак си го пропуска. Изглежда в тези 13 години, през които не спираме да се учим да уважаваме частната собственост, нищо в манталитета ни не мърда. Все живият социализъм ни е в главата... И ако за самоназовалия се артфеномен Камбов това е обяснимо, съвършено необяснимо е за медийната гилдия, която прегърна каузата му, без и да помисли, че тя, откъдето и да я погледнеш, е нонсенс.
Давам си сметка за опасността яростните радетели на българската култура да ме обвинят в "политическа некоректност". Така де, общо място в публичното говорене е да се твърди, че държавата е загърбила културата, че тя за нея е последна грижа (ако въобще й е грижа!). Само че подмяната на конкретен казус с общи приказки не води до никъде. Държавата наистина не си дава труд да реши каква й е българската култура. Но този огромен проблем няма нищо общо с личния бизнес на Дарин Камбов.

Копринка Червенкова