Публичност, медии, малцинства
В рамките на фестивала "Международни медийни събития" с участието на журналисти от национални, местни и регионални медии бе проведен семинар на тема "Публичност, медии и малцинства" (5-7 юни т.г., курортен комплекс "Албена"). Форумът бе част от проект за подобряване на работата по решаване на проблемите на малцинствата, осъществяван от Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет на Република България и Световната банка; решаващо значение за успешната организация на семинара имаше фондация "Отворено общество". А вестник "Култура" полугласно фигурираше в списъка на поканените участници като една от онези медии, на които не е нужно да бъде заплащано, за да проявяват търпимост спрямо етническите малцинства у нас.
Семинарът знаково бе открит от Метин Казак, началник на кабинета на министър Неждет Моллов. Първоначалната идея предвиждаше две дискусии - "Етническите малцинства в медиите" и "Медиите на етническите малцинства". В първия тематичен кръг следваше да обсъждаме познаването на проблемите на малцинствата, медийните подходи при представянето им, интеграцията на журналисти от етническите малцинства в медиите, журналистическата етика и отговорност... Във втория тематичен кръг съответно бяха проблемите на професионалната квалификация на журналистите, медийната среда, законодателството, обществените нагласи, възможностите за финансиране и самофинансиране, донорските граждански организации, държавните институции и местната власт, езика и медийния формат, дали идентичностите следва да бъдат представяни или съхранявани, какви са перспективите за развитие на мултикултурните медии в България...
Травматичната ситуация у нас обаче причини преплитането на двата тематични кръга и грамотният водещ в лицето на Веселин Стойнев (в. "Сега") стана ненужен, а приказливата холистична визия към публичността, медиите и малцинствата - единствената възможна. Гнойните рани са много и, предполагам, заради тях аргументацията на излаганите тези бе предимно емоционална, сновеше между учебникарското и раздребненото, а и напълно самопонятно дискусията се фиксира върху ромските медии.
Петър Волгин (БНР) се опита да провокира размисъл върху конкретен момент от живота в "Албена": нощем през пет метра срещаме гроздове проститутки. Трябва ли обаче медийното съобщение да съдържа факта, че всички те са с ромски произход? Волгин защити публичното оповестяване на етническата принадлежност, защото тя допринасяла за пълнотата на информацията и работела за медийния потребител, но Кремена Будинова (Телевизия "7 дни") шумно се опълчи срещу подобен подход, а фотографът Зафер Галибов заяви, че престъпността няма националност. Литераторът Савчо Савчев (сп. "Андрал") се присъедини към тях, пояснявайки, че когато престъпник е ром, етническата принадлежност неизбежно бива съобщавана от медиите, но ако същият този ром е спортен шампион, медиата веднага го припознава като българин...
Веднага бе намесена и темата за "професионалните роми", на която Савчев уместно отвърна с питането дали членовете на кабинета пък не са професионални българи?
Зафер Галибов предложи враждебната спрямо етническите малцинства реч просто да бъде инкриминирана и спечели уважението на участниците в семинара, уповавайки се на върховенството на закона. Но репликата му предизвика и важната кулоарна реакция, според която в този случай под удар неизбежно ще попаднат и някои малцинствени медии...
Разискванията се сложиха по начин, който предизвика у мен неловкото усещане, че някои печатни издания са самоцел, която се материализира под формата на отчет пред донорите, а редакторите им не детайлизират профила и числеността на своята аудитория. Още по-смътно ми изглежда разпространението на въпросните малцинствени медии и смятам, че тук точно държавните институции трябва да споделят отговорност с издателите. Понякога културното различие с мнозинството е фетишизирано, "етническият диалог" - механичен сбор от монолози, а "политически коректният" език - ненужно блазиран и преситен с етнографски екзотизми. Съгласен съм, че такъв тип медии по условие консервират и пропагандират културните традиции на малцинството, но все пак това следва да се прави мъничко по-софистицирано. Нормално е издателите да харесват своите си вестници, списания, радио- и телевизионни предавания, обаче обратната връзка с аудиторията им трябва да е по-адекватна - въпросните медии все пак не съществуват, за да обслужват единствено средите на някак новонагласените малцинствени елити.
С оглед на всичко това ромското списание за култура и публицистика "Андрал" е класи над останалите със своите дълбочина и деликатност. Въодушевява ме и амбициозната ромска телевизия във Видин, чийто прост и жегващ документален филм "Самотата убива" спечели в конкурсната програма за филми, посветени на проблемите на етническите малцинства. Какво от това, че настоящият председател на СЕМ дебелашки се бил опънал по време на самата церемония на термина "етнически малцинства", инак отдавна въведен в правителствени документи. В такива случаи човек не може да прецени какво е по-опасно в медиатизирането на малцинствата - дали добронамереното невежество или арогантното самодоволство на "мнозинството". Важно е обаче в гетата да влязат журналисти-българи, а в големите вестници по проблемите на малцинствата да пишат именно хора с малцинствен произход, както призова Камелия Ангелова (Проект "Права на човека").
Разбира се, всичките ми семинарни колебания произтичат от статута на външен наблюдател, но съм уверен, че подобни дискусии трупат критична маса в рационалната аргументация, подкрепяща малцинствените медии. А и културата на мнозинството, както и да бъде дефинирано то, трябва да бъде видяна остранено, даже повдигната на антропологична степен, за да разберем как ценностният й хаос рефлектира върху крехките медии на роми, турци, дори арменци и евреи... Не бива да пропускаме и факта, че в медийната периферия вегетират не само етнически, но и религиозни, социални и пр. множащи се малцинства. Че въпросът не се свежда до това те да попаднат в "центъра"...

Марин Бодаков