Градът: приватизация на публичното пространство (София - невъзможният град) беше темата на поредната дискусия, организирана от Центърa за култура и дебат "Червената къща" (3 юни т.г., СГХГ). Този път тя се разви доста хаотично. Преди да достигнат обявената тема, поканените за участие в дебата говориха по принцип за София, градовете и архитектурата. Арх. Павел Попов (преподавател в УАСГ и общински съветник) заяви, че "Варна и Пловдив са по-зелени, по-чисти, по-спокойни и по-щастливи от София, а софиянци въобще не обичат своя град". Доц. Ангел Ангелов (НБУ) определи столицата като "съчетание от магистрали, търговски центрове и бензиностанции, цялостното внушение от които е, че за малко пребиваваме тук". Проф. Ивайло Дичев (СУ) констатира: "От 1942 г. насам София не е град, а статут и привилегия - защото оттогава заселването в него се контролира от временна наредба за жителство". Социологът Кольо Колев каза, че големият проблем на градоустройството е, че то не отчита човешкия фактор, и представи "битова" статистика: "19% от домакинствата в България са без канализация, 36% - без улично осветление, 22% живеят в райони, в които няма сметосъбиращи служби, 20% от жилищния фонд на България заплашва да стане необитаем до 10 години, а 34% от жилищата се нуждаят от ремонт"...
Тук се намеси Искра Дандолова (урбаносоциолог), която не беше сред официалните участници, но първа говори по същество. Тя даде като негативен пример за приватизация на публичното пространство реституцията на междублокови пространства, която "нарушава цялостността на жилищните комплекси". Връщането на земеделски земи също е пагубно, защото се губят дългогодишни инвестиции, влагани за облагородяването на тази земя. Михаил Неделчев опонира на Дандолова от позицията на "несбъднат реститут с две невърнати междублокови пространства заради някаква странна гражданска енергия, която не се развива по други въпроси, а точно за това". Според Неделчев, положителното в приватизацията на публичното пространство е, че тя е интимизирала града и той е възвърнал облика си от 40-те години. "Ние, софиянци, нямаме усещане за принадлежност и съобщност, а младите нямат социално въображение да прочетат града, да го преживеят като колективно човешко общежитие", каза още Неделчев.
Христо Буцев се обяви срещу две негативни тенденции, прокрадващи се в дебата - "че софиянци са виновни за всичко, защото са кретени, простаци и въобще българи; че всичко е безпроблемно и хубаво, понеже пазарът ще ни оправи". Той посочи като пример за немощното управленско мислене на града обсебването на централните градски площади: "Площадът има определена функция в града, там не се отварят бирарии. Все едно в хола да сложиш тоалетна чиния!"
Думата взе и един бивш кандидат-кмет на София, който беше категоричен, че "въпросът не е за екологията на околната среда, а за екологията на човешката душа". Бившият кандидат посъветва "веднага да се разрешат всички въпроси, като се направи корекция на Лукановия модел за преход!". След него гневливо се изказаха и "обидени специалисти по общия градоустройствен план". Те попитаха защо не са били официално поканени на срещата и обвиниха организаторите на дебатите, че са направили второ Политбюро...

Анахит Хачикян