Животните и хуманитаристиката

От известно време мисленето на различието взема насоката на търсене на абсолютното различие в не-толкова различното, което означава, че абсолютното различие ще бъде откривано в притеснително близкото, в обезпокоителния съсед. Това кара хуманитаристите да насочат вниманието си в две посоки, които могат да бъдат обединени под името "нечовешко". Едната е посоката, която ще отведе до твърде-човешкото, свръх-човешкото и тук се намира въпросът за техниката, технологиите и изкуствения интелект. Втората посока води по пътя, който е схващан обикновено като път назад, път към онова, което е още-не-човешко. Именно този втори път води към въпроса за детето и за животното. Ето защо не е случайно, че през последното десетилетие се появиха изследвания върху статута на животното в нашия (пост)човешки свят. Това е свързано и с дейността на Жак Дерида, който поне от началото на 70-те се занимава с проблема за апроприирането на животното във философията, а от средата на 80-те посвещава огромна част от времето и текстовете си на сериозно изследване на този проблем. Несъмнено това е причината, когато Кeри Улф решава да направи сборник, посветен на въпроса за животното, той да включи в него текст и на Дерида. Текстът е "Ами ако животното отговори?" и анализира Лакановото възприемане за животното. Той се появява в този сборник за пръв път на какъвто и да е език и е част от по-дълго изследване, посветено на животното у Декарт, Кант, Хайдегер, Левинас и Лакан, което френският мислител представя през 1997 година на конференция в Серизи. В частта върху Лакан Дерида се противопоставя на лесната опозиция между отговор и реакция, която се мисли като една от вододелните черти между човека и животното. Дерида показва, че и за самия Лакан във всеки човешки отговор винаги вече има реакция, което от своя страна ни изправя пред въпроса възможна ли е отговорността. Oтговорът естествено е, че отговорността се случва в самата невъзможност за отговорност.
Подобен на проекта на Дерида е и този на Кери Улф, който в своята работа "В сянката на лъва на Витгенщайн" проследява мисленето на животното при Витгенщайн, Стенли Кевъл, Вики Хърн, Лиотар, Левинас, Умберто Матурана и Франциско Варела. Централно за всички тях е свързването на езика с етиката и оттук те всички по един или друг начин изключват животното както като етичен субект ("животното няма етика"), така и като пряк етичен обект ("моралното задължение към животното е всъщност морално задължение към човека").
Кери Улф обаче се е стремил да представи в максимално широки граници мисленето на животното от страна на съвременната хуманитаристика, което е и причината да озаглави този сборник "Зоонтологии. Въпросът за животното". Множественото число адекватно представя и множеството гледни точки, които присъстват. Например работата на Джудит Руф "От живото мехурче до ДНК (и обратно): Фройдовата психоанализа на едноклетъчния организъм" се занимава с предпоставките, които карат Фройд да вземе един едноклетъчен организъм за прототип на всички същества. Текстът "От измирането до електрониката: мъртви жаби, живи динозаври и електрически овце" на Урсула Хайс пък се занимава с репрезентирането на животни чрез технологически средства. Стив Бейкър с "Излюспването на човека" анализира съвременното изкуство с неговите пърформанси през понятието за "ставане животно" на Дельоз и Гатари. "Зоонтологии" е важна книга не само заради включените в нея текстове, а и заради имплицираното в самия проект за такъв сборник: нуждата да приемем с отговорност абсолютно различния в своята не-дотам различност - съседа, животното.

Дарин Тенев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Zoontologies. The Question of the Animal, Cary Wolfe, Minneapolis: Minnesota UP, 2003