BG: Linux v/s Microsoft
Това, че за мнозина става дума именно за сблъсък на идеологии и знамена, а не за технически проблем или практическо решение, стана кристално ясно по време на последния дебат относно въвеждането на софтуер с отворен код в държавната администрация, организиран от "Червената къща". Фразеологията, която бе употребена в дебата от страна на Сдружение "Свободен софтуер", подкрепящи внесения в НС "Проектозакон за използване на свободен софтуер в администрацията", бе до голяма степен извън компютърните термини, и може да бъде обобщена с няколко думи - "свобода", "граждански права" и др. Изгради се пълна опозиция между Сдружението и представителите на Акт Софт, дистрибутори на Майкрософт за България - опозиция между идеали, поколения и идеологии. В спора присъства и значителна пропаганда и неуважение, от обвинения в шпионаж и подривна дейност, през обиди и подигравки с хората, които не са с нас, до откровени политически залитания и марксически изказвания за ролята на човека и държавата. Независимо от актуалния повод, дебатът бе израз на вековни противостояния. Подобни спорове са били водени винаги, дори и далеч преди изобретяването на компютрите - между "лудите млади" и "грохналите стари". Нищо ново под слънцето на идеологическия фронт, просто вече е XXI век.
Но, държавната администрация не е подходяща арена за една нова класова борба или изпробване на авангардни икономически взаимоотношения.
*
Необходимо да се повторят отново и отново няколко аксиоми. Първата от тях е, че безплатен обяд няма - не е възможно стойността на Линукс да бъде 0 лв. и 0 ст. или изобщо някъде близо до този край на скалата. Втората е, че държавата не може да бъде по-умна от всички играчи на пазара, взети заедно. Ако примерно 10% от потребителите в частния сектор ползват Линукс, стремежът да се постигнат със закон 100% от същата величина в рамките на администрацията е противоестествен и по същество призив към революция. Би било прекрасно, ако спорът се водеше не на идеологическо ниво, а за левове, финасова ефективност и целесъобразност, ако съществуваха поне предварителни оценки за икономическия смисъл от прехода към отворен код на българска почва.
Ако се съди по досегашното развитие на нещата в световен мащаб, необходими са редица предпоставки за широкото навлизане на този тип софтуер в едно общество. Трябва да има авторитети, които да направляват развитието на системата, материално осигурени редови програмисти, които да бъдат мотивирани (икономически или обществено) да работят за общата кауза, напреднали потребители, които да помагат на начинаещите, и неправителствени организации, които да осигуряват финансова, конферентна и юридическа поддръжка на начинанието. В България, по моето скромно мнение, тези компоненти не са развити достатъчно, за да си позволим преминаване към отворен код в администрацията в рамките на споменатия в проектозакона двугодишен срок. Броят на българските програмисти, които участват в създаването на свободен софтуер, превеждането му на български език или поддръжката му, не отговаря на обема и нуждите на държавната машина, която, от своя страна, в момента е лишена поради една или друга причина от финансовия ресурс да привлече повече хора - повечето от качествените специалисти са добре платени в частния сектор. Активистите, които искрено и по икономически себеотрицателно вярват в идеята и са склонни да последват каузата си навсякъде, са няколко десетки, колкото бяха и участниците в последния дебат по темата.
При липса на условия на местна почва, евентуалното навлизане на Линукс в администрацията не бива да става императивно. Приемането на закон, с който прогонваме Майкрософт, за вечни времена ще остави вакуум, който, създаден със сила, ще трябва да бъде и запълнен по подобен начин. Това означава, че държавата, която се е намесила на пазара, притискайки Майкрософт, ще трябва да продължи да играе така започнатата с приемането на закона роля, като осигури локални варианти на факторите, доказали се като необходими в световен мащаб, и да реши задачите, възникващи с прехода - достатъчно добра поддръжка на кирилица и преработване на софтуера, който се използва в момента. Пример за страна, където просто е бил приет закон, без да е мислено какво ще се прави оттук нататък, е Мексико. Там, с цел въвеждане на Линукс в училищата се произвеждат и разпространяват хиляди дискове със системата, но поради липса на квалифицирани кадри, експериментът пропада. Насила хубост не става. Поддръжниците на Линукс в България също нямат план за бъдещето, липсва и проект за бюджет на прехода, както и идея откъде да бъдат взети необходимите средства.
Докато закупуването на софтуер от Линукс е относително безболезнен и еднократен акт (изключваме неприятната финансова страна), то използването на Линукс и продукти със сходна философия правилно бива изразено чрез английската дума adoption (осиновяване), използвана в техническата литература за означаване на преход от една технология към друга. Тук наистина става дума за осиновяване на дете, а оттам и за грижа за него, за задоволяване на нуждите му. Това би вменило на държавата и държавната администрация една роля, която не й е присъща, най-малкото защото съдържа в себе си значителна доза емоционален заряд - ентусиазма на поддръжниците на отворения код. Докато връзката между потребител на Windows и производителя Майкрософт е конкретна и икономически обусловена, то при Линукс, без наличието на икономическа мотивация, връзката потребител - създател на софтуер се крепи единствено на добрата воля. Колкото и силна да е, скрепена с побратимяващи тостове в посещаваната от компютърни специалисти бирария "При кмета", аз не искам държавата, в която живея, да разчита на такава връзка за поддържане на системите си.
Предполагам е безспорно, че с продуктите на Майкрософт може да жонглира дори и човек, който не е посветил живота си на програмирането. Това позволява във всяка една стая на администрацията да има някой, който е по-опитен от останалите и отговаря на въпросите им и решава ежедневните проблеми, а на всеки етаж - служител, който, съвместявайки службата си на счетоводител, инсталира и пре-инсталира, настройва принтери и "оправя клавиатури", които не искат да пишат на кирилица. Ако революционно се премине към Линукс, то споменатите индивиди вече няма да могат да помагат на колегите си. На тяхно място ще трябва да се появи персонал, изрично квалифициран в тази област - съвместяването на счетоводството с конфигурирането на Линукс вече ще бъде във възможностите на малцина. Успешно поддържане на няколко десетки хиляди компютъра, работещи под Линукс, изисква множество квалифицирани и мотивирани хора. Тази роля не може да бъде вменена на редовия държавен служител, следователно, държавата трябва да се обърне към външни консултанти, или да инвестира дългосрочно в изграждането на собствен потенциал в тази област. Аз съм скептично настроен към възможността държавата да успее да мотивира и дирижира необходимите за целта програмисти, което от своя страна води до голяма вероятност значителни средства да бъдат изразходвани за получаване на помощ от частния сектор, т.е. ситуацията няма да бъде по-различна от тази, която се наблюдава в момента, просто ще се наблюдава известно преразпределение на пазара в полза на дадени технологии за сметка на други.
Алтернативният и далеч по-закономерен път, по който върви разпространението на Линукс до момента, се състои от множество малки стъпки, множество лични и локални решения за преминаване към тази система. Това са както ентусиасти и потребители, които лично се чувстват готови за промяната, така и фирми и организации, които усещат, че притежават необходимите ресурси и желаят да преобразуват наличния опит в спестени разходи за комерсиален софтуер. Точно тази еволюция осигурява на Линукс стабилен и нарастващ дял от работещите в момента компютърни системи. Това развитие прави оправдано решението на отделни кметства или държавни учреждения, които правят опити за преминаване към Линукс.
Следователно, би било погрешно държавата да прехвърли декларативно всичките си компютри под Линукс - казвам декларативно, защото неуспехът на подобно начинание е несъмнен, но е похвално, ако се експериментира с Линукс в отделни области, които от своя страна да покажат дали едно по-значително навлизане на тази система е оправдано или не. Подходящите места са компютрите, на които в момента се грижат не средностатистическите държавни служители, а системните администратори и програмисти. Пример за това е страницата www.government.bg, която в момента се обслужва от сървър, работещ под Линукс.
Почитателите казват за Линукс и останалите системи от тази група, че "ви дават достатъчно свобода и мощност, за да се застреляте сам", и това твърдение до голяма степен отговаря на истината. Виждал съм чудеса от храброст, извършени с отворен код, които биха стрували десетки хиляди лева повече, ако бяха започнати със софтуер на Microsoft. Но това, което не съм виждал никога, са чудеса от храброст, извършени от обикновен компютърен потребител с помощта на текстообработваща програма, работеща под Линукс. Веднъж направих такъв опит - не беше красиво, файлът на кирилица, с който работех, се повреди безвъзвратно.
Хората са прави, когато говорят за големите възможности на Линукс, които стават практически неограничени, защото всеки може да добавя каквото пожелае. Проблемът на това по утопичному прекрасно твърдение е, че за да възползва от тези възможности, отделният индивид има нужда от значителна квалификация, или реципрочната й загуба на нерви. Аз не мисля, че тежест трябва да се вменява на чиновниците, нито, че те трябва да са способни да я понесат. Когато си купих Майкрософт Windows 2000 и по-късно Майкрософт Офис XP, плаках.
Ревах със скъпернически сълзи на гишето в банката, където платих четирицифрена фактура. Но, след инсталацията, си казах - тук има нежност. И в синия фон на 2000, и в менютата на Office. Аз бих предпочел държавните служители, от гледна точка на тяхната способност да бъдат полезни на гражданите, да виждат нежен син цвят, вместо да имат неограничени възможности за изява в полето на програмирането. Не бих искал те да са принудени да бъдат хакери от висша класа, колкото и пари да спести това, защото това не влиза в тяхната длъжностна характеристика.
Често се твърди, че програмите на Майкрософт са изпълнени с обидни за интелекта на българите клишета (като например функцията Cut, Copy, Paste), които безжалостно ще бъдат наложени на държавния чиновник. Да, безспорно, клишета има, но Майкрософт се гордеят с факта, че в техните лаборатории по ергономия се произвеждат дребни улеснения, които увеличават производителността на потребителя. Струва ми се, че това е полезно за администрацията, където една от основните цели е бързо и качествено обслужване на гражданите. Използването на клишета при работа с компютър е същото, като и произвеждането на коли на конвейер: неизбежно е - до момента не е измислен по-добър начин за масово производство. Клишета има и в Линукс (било защото Windows и Линукс са използвали едни и същи прототипи, или защото Линукс краде от опита на Windows). И там има Start бутон, използва се десен бутон на мишката, без тези неща, клиширани или не, не може. Вярно е, че Тристао на Ъпдайк започва да сънува кошмари, след като завива болтове на Фолксваген-костенурка в Бразилия, но държавните чиновници не са поети, нито дълбоко концептуални герои от постмодерен роман. Те не се носят в безметежен поетически полет на един метър под тавана, преди да бъдат приковани в ужасния диктат на американския софтуер.
Не бива отвореният код да се разглежда като средство за принудително запазване на българщината в администрацията. Протекционизмът на битово ниво в глобалното общество е отживелица - така например малцина се възхищават на френското законодателство за чистота на езика, но за мнозина Ману Чао е олицетворение на френската масова култура. Той се радва на успех, без да е бил произведен в резултат на държавна политика, за разлика от наложената императивно дума ordinateur.
Малцина си спомнят, но по времето на Тодор Живков пиратството на софтуер и хардуер в България бе издигнато до ранг на държавна политика и, по смисъла на договореностите на СИВ, бе и приоритетен отрасъл, снабден с нарочни изследователски институти и дори собствен печатен орган. През 80-те години, множество програми на Майкрософт бяха "вземани", преименувани с български имена, превеждани на български и продавани като собствен продукт от името на крупни държавни предприятия. Бих се радвал, ако тогава е имало поне малка доза идеологическо противопоставяне тип "с техните камъни ги бием по техните глави", но, уви, сега са видими единствено криминалните страни на тези мероприятия. Както и с външния дълг, рано или късно нещата трябва да се изчистят, и колкото по-рано, толкова по-добре. И лихвите по дълга, и плащанията към Майкрософт може да се разглеждат като индулгенции за минали грехове, но това не ги прави по-малко неизбежни. За съжаление, за разлика от широката публичност на унищожаваното на съветските ракети, много други остатъци от миналото не се дискутират интензивно, което прави трудно определянето на негативния ефект на описаните събития върху сегашния образ на България.
Това, че администрацията ще продължи да използва софтуер на Майкрософт (продължи, забележете, а не "започне", защото, по същество, такъв софтуер се използва вече около двадесет години) не означава, че някой ще задължи лично вас да ползвате такъв. Навремето се запознах с един човек, който се гордееше с това, че никога не беше давал жигулката си на сервиз. Той ми каза, че един път в провинцията резервоарът му се повредил, но той сложил на негово място пластмасова туба и така се прибрал до София, след което дал резервоара си да му го калайдисат. Предполагам, че този човек се е чувствал достатъчно сигурен в себе си и в колата си, за да измине сто километра, лице в лице с алтернативата да се превърне в движеща се на собствен ход огнена топка. И така, вие можете да изберете Линукс за вашия компютър, можете да смажете старата пишеща машина, или да си подострите молив, това е ваш личен избор, тук държавата няма никакво намерение да ви се меси. От закупуването на продукти от Майкрософт не следва, че скоро ще има всеобща цензура и национален терор върху независимите умове.
Въпросът кое да бъде избрано за операционна система в българската администрация - Майкрософт Windows или софтуер с отворен код е чисто прагматичен. Не е възможно той да бъде превърнат във вселенско философско - културoлогично противодействие, което да бъде разрешено на арената на българската държава. Следователно, ако от прагматична гледна точка договорът между държавата и Майкрософт е незаконосъобразен или нецелесъобразен (например, поради корупция, неизгодни условия или закупуване на ненужни количества), то той трябва да бъде атакуван и критикуван. Но, ако този договор не отговаря на моментната идеология на една относително компактна социална група, това не означава, че той трябва да бъде развален и заменен със законодателство, насочно към революционни промени в съществуващата ситуация.

Филип Стоев



Т.нар. отворен код е софтуер, който не се продава от определенa компания, а се разпространява свободно, като дело на хиляди независими ентусиасти от цял свят. Това е едно чудо на постмодерната епоха, дете на новото време, парадокс на новата икономика и идеологическо оръжие на левите сили в борбата им срещу американския империализъм. Линукс най-известната от многото програми, които се подчиняват на новата философия, и поради тази причина се явява знаме на товя явление.