Разходка из свободното време

С представление на компания "Drift" започна фестивалът "Театър в куфар" в рамките на тазгодишния Салон на изкуствата. Швейцарската танцова трупа игра пред незаслужено малко публика. А спектакълът, който тримата актьори показаха, си струваше да се види. Публиката на танцовия театър у нас, дори да не е само куфар-хора, е немногобройна, съставена предимно от специалисти - създателите на танцов театър и критиците - както и от група ентусиазирани последователи и почитатели. Така че може да е малобройна, но пък е от ценители.
А "Relache noir" не е само за ценители. Професионален, лек и четлив, той се обръща към доста по-широка аудитория. Заявен като версия на дадаистичния балет на Ерик Сати и Франсис Пикабия "Relache", той все пак е силно "замислен" и върху използването на художествения изказ от съвременното сценично изкуство в търсенето на адекватна гледна точка към актуалните практики, и особено за насочеността на тези свои търсения към чувствителността и проблемите на човека днес. Може да се каже, че хореографите/изпълнители се държат иронично-постдадаистично, използвайки елементи от класическия балет в своята работа и въвеждайки ги в съвсем различен ред, мрежа от жестове и идея за движението и пластиката на тялото. С ирония "Drift" се разхождат из свободното време на съвременния европейски човек, в което предметите заемат важно място - на пейката, около трошера, около масата. Взаимоотношенията между човек и предмет, между човек и човек намират оригинален пластически изказ и остроумен хореографски коментар.
Свободното време е представено като вид механизирано поведение, извеждайки чрез парадоксалния жест в общуването тъкмо загубата на свобода в отношенията. Например да се чете или лежи с дъвка е почти задължително в представите за "Relache", затова двамата на пейката четат книга, прилежно облизвайки я страница по страница като сладолед, а Беатрис Жакард разпъва безкрайна дъвка. Все пак отделните епизоди не организират строен сюжет, а, бидейки вариация на тема, въздействат чрез цялостната лирично-иронична, но и геометрично-изчистена хореография. Интелигентното и майсторско изпълнение не желае да въздейства нито скандално, нито разтърсващо, нито емоционално-ударно, търсейки ефектен израз, но пък четиримата изпълнители по заразителен с остроумието си и оригиналната си гледна точка към възможностите на танцовия театър начин превръщат единия час от свободното време на своите зрители в удоволствие от гледането на театър. Несравнимо с обичайните практики на rellax, отмора или "разпускане", все едно.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Relache noir. Компания "Drift", Швейцария. Хореография/
изпълнение Беатрис Жакард, Петер Шелинг, Масимо Бертинели, Иван Волф. Музикална адаптация Клаудия Рюег. Художествено осветление Франсоа Жандр. Сценография Оливие Сюте. Костюми Клариса Хербст.