Идеология
на функционалната безтелесност


Те са екип от Лас Вегас по разкриване на престъпления. Работата им е да събират улики, доказателства и следи, които неминуемо остават. "От местопрестъплението" - американският вечерен сериал на Нова телевизия, е раздвижен и устремен, когато става дума за разследване, и скучен и досаден, когато прави опити да зададе някаква по-личностно оцветена дълбочина на главните герои. Няма как да бъде иначе: те не са личности, те са професионалисти, а професионалистът няма право да бъде личност, запазено му е правото единствено и само да бъде експерт. Превърне ли се в личност, експертността му хвръква по дяволите, изпарява се. Единият от тях играе на комар - може ли при това положение да му се има доверие; другата се залюбила с полицай - не е ли склонна да прави компромиси в името на любовта; на трети му отслабва слухът - достатъчно ли надеждни при това положение ще бъдат резултатите, до които е достигнал? Въобще всяка специфичност, всяка индивидуалност пречи на професионализма и на експертността; спрямо тях те не са нищо друго, освен неконтролируеми и смущаващи функционирането на системата нежелателни шумове.
Това е едно от скритите послания на сериала "От местопрестъплението". В рекламата за него звучи изречението, че той е станал изключително популярен в Съединените щати, което не бива да учудва: в твърде голяма степен устройството на живота в най-богатата и могъща страна на света е именно функционалистко, сиреч не е важно какъв си, важното е каква работа вършиш. В този смисъл посветеният на хората, които поддържат закона и реда, филм не се различава кой знае колко от многобройните второ- и третостепенни екшъни, в които мускулест мъжага или пък пищна мадама трепят наред - това им е просто работата. Фактът, че е отнет живот, няма никакво значение - както се казва, няма срамна професия (впрочем, в "От местопрестъплението" прозвучава и такава реплика).
Че по някакъв начин специфичността е престъпление, личи и от начина, по който биват разкривани случаите. Няма дълбоки мисловни конструкции, както при Шерлок Холмс или Еркюл Поаро (знаем какво голямо значение отдава последният на сивото вещество), нито пък потапяне във вихъра на събитията като Филип Марлоу, когото колкото повече бият, толкова по-яко надушва ключа към загадката. В "От местопрестъплението" гуруто на екипа Грисам (понякога той наистина се държи като същински гуру) и останалите използват апарати, разтвори, колби, прахчета, лепенки и други всякакви технически средства, за да разкрият престъпника. Който винаги оставя следи, точно защото е индивидуалност, специфичност - отпечатък от пръст (уникален), проба от ДНК (уникална), единствено и неповторимо съчетание от миризми. Самата физико-биологична човешка конструкция се оказва в някаква степен виновна: че откъдето мине, изтърсва от себе си остатъци, боклуци, телесни отпадъци - една от най-често срещаните сцени в сериала е именно ровенето в кофите за боклук от детективите-експерти. Телесността (сетивността) е мръсна и едновременно с това невидима, тя трябва да се прояви, за да се докаже виновността. В едно и също време биологията е и недостатък, и остатък: криминалистите душат, чегъртат, пълзят, слушат, гледат, лепят, а техниката удължава неимоверно техните способности - в един момент вече нямаш чувството, че виждаш хора, а обучени кучета, за които всичко друго освен подадената миризма е без важност. Въпросът е да се държи следата, другото е от лукаваго.
Филмът "От местопрестъплението" е пострен върху две все по-налагащи се усещания у съвременния човек, които, между другото, са много силно застъпени и в телевизионната реклама. Първото е, че всяка проява на тялото, на биологическата същност на човека е неприлична и нежелателна; второто е, че човек е значим и ценен в своята функционалност, не в своята съдържателност. Една идеология, която в крайния си вариант би отнела на вида homo sapiens всякакво тяло - то пречи той да изпълнява задълженията си, оставяйки му възможност да бъде в системата единствено и само онзи гладко работещ механизъм/организъм, който ще позволява правилното й и безаварийно действие. Без лични чувства, без индивидуални зацикляния - просто едно-едничко винтче сред другите винтчета, което знае и помни, че телесността, всяка телесност е априори носител на вина.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


Welcome my son, welcome to the machine
Pink Floyd