На 3 юни 2003 г. във Велико Търново се проведе Детски ромски фестивал "Отворено сърце". Той бе организиран от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и РИО на МОН, Велико Търново, със съдействието на Община Велико Търново. Във фестивала участваха над 240 деца (ромчета, българчета и турчета) от 13 училища от областите Велико Търново и Търговище, изучавали СИП "Ромски фолклор" през изминалата 2002-03 учебна година. В продължение на пет часа те пяха и танцуваха, представяйки най-интересните моменти от ромския и българския фолклор.
Мнозина подходиха с погрешното убеждение, че щом фестивалът в центъра на града е ромски, следва в него да участват само ромчета. Напротив, поравно се изявиха и българчетата, и турчетата. Първото послание отправиха ромчето, което откри фестивала с "Аз съм българче", и българчето, което рецитира "Циганин съм" на Усин Керим, последвани от двата химна - българския и ромския. Това разчупи първата погрешна представа. Втората погрешна представа разчупи един от общинските служители, който спонтанно възкликна: "От сутринта гледам тези деца и едно не видях да изхвърли боклука си на земята, едно не видях да се оплаква или да не помага! Защо и нашите деца нямат техния ентусиазъм?!"
Третата погрешна представа разчупиха учениците от Техникума по туризъм, които сервираха на децата по време на обяда: "Господине - питаха те, - тези деца наистина ли са циганчета? Та те са толкова възпитани и културни!"
Целта на фестивала беше да даде възможност на децата да покажат това, което са научили, да се почувстват поне веднъж важни и значими. Целта ни беше и да провокираме търновската общественост, която е свикнала, че другите живеят само там горе - в махалата. И успяхме. Разбрах го не само от коментарите на случайните минувачи, които чувах, докато се провирах между насъбралата се любопитна тълпа, почувствах го и от реакцията на една от колежките си в училище, която дотогава открито беше нападала ромите: "Тези деца са невероятни, а ние не знаем нищо за тях!"
Провокирахме и онези, които живеят в махалата - но които наричат себе си турци и с фанатична настървеност се опитват да изчистят следите от ромския си произход, въпреки недвусмислените антропологични белези. Провокирахме ги дотолкова, доколкото, изненадани от реакцията на собствените си деца, те се съгласиха да ги пуснат да участват във фестивала, но ги спряха малко преди да излязат на сцената. Важното обаче беше, че успяхме да им покажем, че алтернатива има.
След фестивала децата, които участваха, бяха променени - те добавиха за себе си още една доза самоуважение и гордост.
Променени бяха и всички граждани, които се спряха и поне за малко се заслушаха в песента на нашето общо бъдеще.

Теодора Крумова