Софийски музикални седмици
Програмата на фестивала "Софийски музикални седмици" продължи до края да бъде изпълнена с годишнини. Почти нямаше концерт без позоваване на нечие рождение или смърт. В някои случаи това беше и повод да чуем малко известни или неизвестни за българския слушател имена: камерното дуо Георг Кацурис, виола, и Катарина Херман, пиано, изпълни Соната за виола и пиано от Арнолд Бакс. Поводът бе 120-годишнината от рождението на композитора. В същия концерт звучаха и творби от Брамс (170 години) с участието на певицата Иванка Нинова. Този концерт беше един от големите успехи на фестивала. Младият Кацурис - той е от Мюнхен - притежава красив, плътен и същевременно блестящ тон. Двамата с полякинята Катарина Херман са едно прецизно и артистично дуо. В програмата им беше включена и Соната за виола и пиано опус 147 от Шостакович - интерпретирана с рядко проникновение.
Концертът им беше включен в цикъла "Подиум на младия изпълнител". Пак в този цикъл беше и концертът с америкaнска музика на ХХ в. - свириха Борис Джинов, който от няколко години прави кариера в САЩ, и пианистът Уесли Бийл. Трите сонати за чело и пиано - от Робърт Мючински, Дейвид Дзубей и Самюел Барбър, бяха суховати, по-интересна беше творбата на Дзубей. Може би самите изпълнители бяха решили да заложат на точност и прецизност за сметка на доза емоционалност.
Още една камерна вечер беше посветена на национална музика - творби от композитори от Великобритания изпълниха Недялчо Тодоров и Анастас Славчев - Соната за цигулка и пиано от Бритън (90 г.) и Метаморфози от Кенет Лейтън - със стабилна музикалност и усет за стиловата специфика. И още на същия концерт - една Серенада от Елгар, произведение в типичната за автора мелодичност на популярна киномузика - свири Струнен оркестър от Пазарджик с диригент Пламен Първанов.
Тези дни софийската публика послуша изобилно и руска музика - два концерта, посветени на 125-годишнината от Руско-турската война, плюс още един, извън програмата на фестивала - на Софийската филхармония. Рахманинов, Чайковски, Глинка, Римски-Корсаков; пълна зала, многобройно руско лоби, доволна публика, която приема всичко, независимо от качеството на изпълнението. Пловдивската филхармония под диригентството на Найден Тодоров изпълни изцяло любима програма: увертюрата "Руслан и Людмила" от Глинка, Трети концерт за пиано и оркестър от Рахманинов, Патетична симфония от Чайковски - изпълнението на последната беше в памет на Димитър Манолов. Оркестърът - възторжено-патетичен, без вживяване в детайла и в подробности, като ритмична прецизност и динамична нюансираност. Но затова пък - с много жар. Концертът на Рахманинов има страхотен успех - нищо, че солист и оркестър не бяха вълнуващо-пластичен апарат. Солистът - Александър Райчев - предпочита силовите звучности; той е бляскав, емоционален, но не и прецизен; липсва му вникването, дълбочината, което да направи творбата не само помпозна, но и съкровена.
Другият "руски" концерт беше съвсем различен: две едноактни опери - "Женитба" от Мусоргски и "Моцарт и Салиери" от Римски-Корсаков. Отлично изпълнение на певците Александър Текелиев, Николай Моцов, Пеньо Пирозов и Валерия Мирчева с Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Дафов. Това концертно изпълнение е доста смела идея, тъй като и двете опери са музикално неатрактивни за традиционния оперен меломан. Операта на Мусоргски е изцяло речитативна, разчита на силно сценично присъствие и на силната драматургия на Гогол. Много трудно е оркестърът да бъде през цялото време акомпанятор на речитативи и да следи прецизно словото. И певците, които "играеха" майсторски с гласовете си, и оркестърът се справиха чудесно. Операта на Римски-Корсаков е скучновата, с наивна драматургия и не дотам майсторски колажи с моцартови фрагменти, които трябваше да бъдат изпълнени прозрачно и с финес и да градят образа на наивен, безпомощен и нещастен образ на Моцарт. Не се получи достатъчен оркестров контраст между "плътния" Салиери и "ефирния" Моцарт, но иначе и солистите, и диригентът дадоха всичко от себе си, за да запознаят Софийската публика и с това.
Още едно оперно начинание от Седмиците трябва да бъде отбелязано с уважение: концертното изпълнение на "Амадиджи ди Гаула" от Хендел. За първи път това беше направено в края на миналото лято в Пловдив. Дължим го на първо време на инициативността на неуморната Мария Червенлиева. Участници в София бяха: Росица Павлова, Лилия Илиева, Елена Стоянова, Людмила Герова, Пловдивски камерен оркестър, на чембалото - Мария Червенлиева, диригент - Франц Паул Класен. Трябва да се отбележи, че е работено много, за да се усвои непознатият у нас оперен стил на Хендел. Речитативите - главният двигател в бароковата опера - са съвършено изпипани. Трудно е, разбира се, да се пее барокова музика и наистина заслужава уважение фактът, че тези певици, всяка от които има свои постижения в други стилове и които никога не са обучавани в барокова техника, са се справили със задачата да представят и пред българска публика един от шедьоврите на Хендел. Бих определила като един от художествените върхове изобщо на фестивала Шопеновата вечер - с участието на проф. Атанас Куртев и полското джаз-трио "Анджей Ягоджински". Атанас Куртев свири със завладяваща емоционалност, която никъде не премина в сантиментализъм; той има изключително туше, фино рубато без следа от често обичайното "размазване" на шопеновия изпълнител върху клавиатурата. Джаз-триото е един прекрасен музикален организъм, чувствителен към музиката на Шопен. Концертът щеше да спечели, ако джазмените бяха приели идеята, струва ми се на проф. Куртев, да импровизират върху музика, която той изсвири. Вместо това всеки от участниците - пианист - трио - имаше своята част. Но и така публиката беше взривена, една част, впрочем, поради неприемане на джазова интерпретация на Шопен. И още нещо: усилвателните уредби. Има ли нужда Шопен от децибели?
Последният концерт от СМС рамкира юбилейната насоченост на фестивала: 100 г. от рождението на Филип Кутев и Арам Хачатурян. Популярна музика от двамата класици, изпълнена от оркестъра на ДМТ "Ст. Македонски", диригент Григор Паликаров, солист младият и амбициозен Георгиос Филаделфевс.

Наталия Илиева