Уайтснейк на Дейвид
Ако ме питат какво бих взел от Дейвид Ковърдейл - бих отговорил: "Ръкав от риза". В този отговор няма никакъв подтекст. Просто имам същия трофей от Ян Гилън и това би било добавка към евентуална колекция. Иначе от него съм взел много още преди 20 години. С "Ахат", като подгряваща група на концерта на "Уайтснейк" на стадион "Академик", имахме самочувствието, че и ние вече можем да му дадем нещо - достатъчно бе да се наблюдава изражението му, когато Звезди Керемидчиев изпя негова песен. Така че далеч съм вече от чисто фенското поклонничество или ученето. И за това принос има и самият Дейвид Ковърдейл.
"Уайтснейк" дойде в София за втори път. Британската рок-група направи своя спектакъл, организиран от "София мюзик ентърпрайсиз" на 14 юни. Първото, което ми идва като определение, е, че спектакълът беше страхотен - банално, но точно казано, защото - какви думи могат да опишат събитие, в което хиляди хора пеят така, сякаш звукът излиза от едно гърло и преминава през една душа. След шест години Дейвид Ковърдейл идва у нас с нов състав. Интересно е да видиш кого е предпочел за турнето си в Европа. Разбира се, това са отново отлични музиканти, които по свой начин продължават един модел, зададен като традиция от голямата личност. Новото гостуване не означаваше нова продукция. Но не можеше да не се усети различното - сега на преден план излезе по-хитовата, по-мелодичната част от репертоара на групата. Акцентираше се и върху по-богатата хармония.
Познатото звучеше по различен начин - не замо заради новите музиканти, но и заради самата природа на музиката, която прави "Уайтснейк". А това е музика без възраст. Звучи вече като класика, която всеки път може да бъде интерпретирана по различен начин, подсказан от емоцията на момента. Спектакълът и при "Уайтснейк" е не толкова в онова, което се вижда на сцената, колкото това, което чувстваш дори чисто физически - сърдечната тръпка и свиването на стомаха. При Дейвид Ковърдейл отново го усетихме - не само като мощ на саунда, но и като заряд, заложен в музиката му. Сигурно тъкмо този заряд е една от причините рок музиката да не зависи от възрастта на онзи, който я прави. И хората, които правят рок, доживяват годините на дядовците. Но това не прави музиката им уморена.

Денис Ризов