За една литературна среща
В дните на смъртта и погребението на Блага Димитрова намерих в архива си дешифрирана фонограма на "Среща-разговор с Блага Димитрова" от 16 май 1980 година. Това са девет страници циклостилен отпечатък, а отгоре е изписано названието на "издателя": "Димитровски комунистически младежки съюз - Окръжен комитет. Окръжен младежки дом 'Йорданка Николова' - Пловдив".
Това се нуждае от малко пояснение.
Срещата в Пловдив бе в рамките на провежданите в продължение на 2-3 години ежемесечни "Литературни петъци в Пловдив". Инициатор, организатор и вдъхновител бе работещият тогава ("отговарящ за литературата") в този младежки дом пловдивски поет Веселин Сариев, а аз бях неизменно представящият поетите литературен критик (понякога в партньорство и с други колеги). Срещите бяха станали някак неочаквано и прекомерно популярни, събираха стотици участници (не само млади хора), понякога отвън като на футболен мач пазеше ред милиция. Представихме над двадесетина поети, някои от които дотогава недопускани до подобни аудитории - от Александър Геров, Валери Петров и Радой Ралин до Константин Павлов и Николай Кънчев. Успяхме да убедим редактори от телевизията да правим репортажи за някои от срещите, печатахме из вестниците съобщения за тях, местното и националното радио предоставяха звукова картина от събитието. Овластените в Съюза на българските писатели официозни стихотворци бяха изревнували: защо представят тези поети, а не нас, защо точно този критик ги представя. Бяха направили изразителни доноси. Ние обаче се заинатихме. Имахме си наш списък, правехме наш канон. Внушенията се превърнаха в натиск, накрая Веселин Сариев бе уволнен. Започна вътрешна комсомолска анкета за случая, назначена от София. Точно за ходовете на тази анкета е подготвен и циклостилният документ за срещата с Блага Димитрова, възпроизведени са нейните отговори на въпросите от залата (да се провери тяхната "правоверност", а не да бъдат популяризирани по такъв начин). След края на анкетата поетът Веселин Сариев беше "възстановен" на работа, но другаде, не в Дома. Поредицата "Литературни петъци" бе преустановена. (Фоноархивът обаче - запазен напълно!)
Преди срещата с Блага Димитрова бях разпитал обстойно нейни близки от най-ранните й литературни години (преди всичко редакторката в издателство "Български писател" Милка Спасова). Използвах фактите от тези сюжети в пространното си предварително написано слово (втората му част бе преизпълнена с полемики с некоректни критици-интерпретатори на различни нови творби на Блага Димитрова). Тези мои тайни биографически знания бяха предизвикали и репликата на Блага Димитрова от отговора на първия й въпрос.
Чета сега този пряк разговор с пловдивската читателска аудитория и ме респектира сериозността на отговарянето, плътността на литературоведския по същество текст. Чета сега и дарствения надпис върху представителната стихотворна сбирка "Лабиринт":
"На Михаил Неделчев - за добър спомен от края на годината и с надежда за по-добра Нова 1988 година! От сърце. 31 декември 1987."
Припомням си действително какви надежди за изход от политическото безвремие носеше 1988 година! Никой нямаше въображението да си представи предстоящите ни реални изпитания.

Михаил Неделчев