Концертмайсторите
Амбициозно замисленият цикъл "Концертмайсторите" завърши. Хитрата формула - каниш един добър или нашумял солист и залата се напълва - действаше безотказно. Може би и защото бе здраво стъпила на добра реклама и още по-добра финансова обезпеченост. И това, че младежкият оркестър на Класик ФМ радио не би могъл да се превърне с по един концерт месечно в истински ансамбъл, като че ли нямаше особено значение за почитателите на цикъла. Българинът все още обича да залага на чудесата (показва го и в политическия живот) .И на ентусиазма, на мобилизацията за кратко време. Вярва като че ли повече на тях, отколкото на постоянното, делово, "скучно" ежедневно копаене. Поредното вълшебство трябваше да се сътвори пред препълнената зала "България" на 18 юни. И то почти стана, при това с една от възможно най-трудните програми: творби от Моцарт. Младите музиканти очевидно бяха натиснали педала докрай. А и пред тях беше застанал чудесен музикант - Велизар Генчев, който от много дълги години е диригент в Германия (а в последната година, доколкото разбрах от него, здравата са го "изцедили" в Япония).
Удивително бе, че с тази неопитна формация, с неизработения звук на групите в щрайха и проблематичните на доста места духови, успя да вдъхне живот в една Моцартова симфония - 36, "Линц". Имаше дихание, добро фразиране, имаше нерв, които поприкриваха чисто звуковите и ансамблови недостатъци. Пълноценно бе използвано едно от достойнствата, които безспорно притежават тези млади люде - желанието, с което свирят.
Една от "примамките" в този концерт бе участието на Николай Минчев като солист (в симфонията - и като концертмайстор). Любовта, с която публиката ни дарява Минчо Минчев, се е пренесла и върху сина. А той си има свои си качества, заради които може да бъде ценен - хубав тон, точна интонация. Към Петия концерт от Моцарт очевидно подхожда с желание да постигне свой прочит. Но, според мен поне, все още му предстои разгръщането на добрите идеи, заложени в началото на творбата, разнообразяването и индивидуализирането им в логиката на цялостната драматургия. Това, което е ясно е, че пипа здраво, сериозно, че се развива. Другият силен коз на програмата бе концертът за флейта и арфа. Сравнително рядко изпълнявана у нас творба, красива и трудна. Тук най-забележителното в изпълнението бе присъствието на флейтистката Лидия Ошавкова. Безупречна! Не преставам да й се удивлявам - за енергията, за работоспособността, за изключителния професионализъм, за това, че непрекъснато търси и обогатява репертоара си и никога не си е полягала спокойно върху лаврите. Колкото до Моцарт, свирила го е многократно и това беше чуесна школа за младата арфистка Нина Малеева. Възможността да има до себе си една такава здрава опора със сигурност й помогна да покаже най-доброто от себе си.

Юлиана Алексиева