Феноменът Пиво
В рамките на 724 телевизионни предавания, излъчени на живо по "Антен 2" между 10 януари 1975 и 22 юни 1990, "Апострофи" е онази сакрална за френската култура медийна институция, в която Бернар Пиво представя книгите и техните идеи. Невероятно, но благодарение на него в петък, 21:30 часа, в продължение на 75 минути медиата и литературата обявяват примирие...
На какво обаче се дължи феноменът "Апострофи", т.е. как бива конструиран авторитетът на Пиво? "Това предаване е свидетелство за своето време, което разказваше - винаги посредством книгите - за страстите, въпросите, чувствата и смехориите на епохата", заявява водещият пред Пиер Нора (Бернар Пиво, "Професия читател", ИК "Прозорец", С., 2003). "'Апострофи' е премиера на книгите, на четенето, на удоволствието да четеш. Премиера на думите чрез посредничеството на образите. Премиера на идеите, на интелектуалния труд, на размисъла. Премиера на писането. Премиера на книгоиздаването, на книжарниците и библиотеките. Премиера на читателите", продължава Пиво, а аудиторията му се движи между 2 и 5 милиона зрители...
В успешната формула на "Апострофи" има конститутивни тънкости: разговорите за нови книги са "неакадемични" и "непедагогични"; водещият не е писател и предаването му не се изражда в беседа между колеги, в която публиката се чувства изолирана; водещият не е и литературен критик, а просто летописец на книжовните събития; той чете по 10 часа на ден всички премиерни книги и никога не прибягва до услугите на "негри"-четци; всяко предаване се структурира според значимостта на книгите, а не според популярността на техните автори; водещият рядко кани автор, гостувал в конкурентно предаване; неподкупен човек, той избягва щедро платените предговори и сказки, издателските коктейли, литературните обеди, журиранията, Салона на книгата, повечето реклами...
Пиво е диктатор (според префинения левичар Режис Дебре) на книжовната ситуация не само във Франция, но съумява да остане извън всякакви корупционни подозрения: "...крайната цел на журналистическата ми работа беше покупката на един продукт: книгата. Когато някой сектор силно се влияе от приказките на телевизионния журналист, той трябва да бъде безупречно почтен и точен." Но пък и:"пак ви казвам, че когато човек е добре заплатен за положените от него усилия, не е никакъв героизъм да отказва облаги, печалби и бакшиши".
Професионалният читател спазва строг режим, за да издържи на колосалното четене: бистра глава, "дупето на твърдо, гръбнакът - опънат, ръцете свободни, за да обръщат страниците, да подчертават и да конспектират - така че интимните ми отношения с книгите са повече грубиянски, отколкото сладострастни".
Бернар Пиво се опъва на категоричността в твърдението, че телевизията банализира, ограничава и вулгаризира литературата, защото вярва, че "онова, което телевизията отнема от четенето, тя донякъде връща недостатъчно чрез книгите, чиито автори приемат да се появят пред камерите. Дезертьорството им би било от полза единствено за телевизията на пошлите сериали." Разбира се, това е било възможно "по онова време, когато поканените писатели все още не мислеха за продажбите на книгите си, издателите не ги съветваха да не влизат в никакви спорове, за да не си навлекат враждебността на част от публиката. Авторите говореха откровено и беше доста по-лесно отколкото днес да се организират достатъчно оживени интелектуални схватки."... И наистина предаването се изчерпва, когато за легендарния Пиво "четенето вече не е празник"...
***
Подробният ми преразказ на "Професия читател" от Бернар Пиво служи единствено чрез една готова формула да очертая фигурата на трагично липсващ на българския пазар медиен играч. Защото персонажът на литературния журналист е крайно необходим, но как той да се появи, щом като всички сме оплетени като свински черва? В резултат крее не само зародишът на книжния пазар, креем и самите ние.
Прочее, книгата на Пиво е така небрежно преведена от Зоя Захариева-Цанкова, така небрежно редактирана от Галена Василева и коригирана от Мила Томанова-Димитрова, че в нея дефилират Андре Марло, Джак Ланг, Ролан Бард, Франсоа Саган, Уоле Шойника, Умбрето Еко, Пол Остер... И цялото това безобразие - в една любовна изповед към Книгата и Писателя!

Марин Бодаков