За не толкова новото
в един нов роман


Наскоро появилият се в превод на български език роман на Ален Роб-Грийе "Топология на един град-призрак" ще бъде за заинтересования български читател поредното свидетелство за постоянството на писателя в борбата му с неговия голям и единствен, според собственото му признание, враг - смисъла. Това писане от една позиция, чиято трудна определимост я поставя някъде на пресечната точка между съня, кошмарното видение, въобразеното и отложилото се в културната памет за митологични сюжети и фигури, последователно подкопава всяка възможност за репрезентиращо функциониране на словото и настоява върху идеята за категоричната различителна граница между литературата и реалността. Целта му, по думите на един от идеолозите на Новия роман - Жан Рикарду, е не "разказването на приключение, а приключението на разказването".
Свеждането на персонажите до обекти на един анонимен поглед, отказът от спояване на отделните повествователни фрагменти или "пространства", както са наречени в романа, в някакъв вид по-свързана и цялостна история, непрестанните вътрешни препратки към съвсем немотивирано откроени детайли като например липсващата, "но не съвсем", пръчка на една решетка - с всички тези свои характеристики "Топология на един град-призрак" удостоверява верността, бихме добавили - педантичната вярност - на Роб-Грийе към революционната преди 40-50 години и от днешна гледна точка вече твърде износилата ореола си на предизвикателство концепция на Новия роман. Замислен и осъществен като начин да се отхвърли от плещите на литературата натрапеното й от традицията бреме да придава смисъл на сам по себе си безсмисления и безцелен свят, който, по израза на Роб-Грийе, "не е нито значим, нито абсурден, а просто е", Новият роман поема и неизбежният риск от всяко самообявяване за "новост" в полето на изкуството. Защото е съвсем очевидно, че той отдавна вече не е "нов" и в неговите произведения е трудно да се открие нещо изненадващо, извън обиграното самовъзпроизвеждане на собствените му техники за "поразяване на смисъла".
Някои от тях са доведени до съвършенство в "Топология на един град-призрак". В този роман е достигната виртуозност на самоцелното описание, на говоренето в духа на абсолютно овладените, хладни и дистанцирани наблюдения. Никакви пробиви в пределната сдържаност на повествователя, никакви "непочтени", както ги определя самият Роб-Грийе в "Път към бъдещия роман" (Une voie pour le roman futur), коментари относно персонажите, които с единствената си функция да присъстват, да пребивават "тук", биха обезсилили всички интерпретации на действията или на бездействията им. И въпреки че, според както гласи интригуващото резюме, отпечатано на задната корица на българското издание, този роман говори за един "свят на ужас", в който "властват насилието и разрухата" и "покорни женски тела изкупват незнайно каква вина, насилвани, разкъсвани като плячка от ненаситни войници", всичко това е изречено в романа с непоколебима безстрастност, без намек за осъждане, погнуса или съчувствие. Голотата е натрапчиво често назовавана, но наистина само назовавана. Тъкмо изговарянето, а не опитът за "онагледяването" й, въпреки множеството описателни подробности е това, с което се отличава отношението на повествованието към нея. Светът в романа действително е направен само от думи и действително се съпротивява на всякакъв опит да му се припише казването на нещо за света извън романа.
Тази самодостатъчност на езиковостта в писането на Роб-Грийе превръща "Топология на един град-призрак" в несъмнено предизвикателство за преводача. Би могло дори да се допусне, че през очите на преводача романът изглежда значително по-привлекателно, отколкото през очите на обикновения читател. Авторката на българския превод смело се е въвлякла в приключение, от което очевидно е имала всички предпоставки да излезе невредима. Перфекционисткият език на този роман е намерил по много убедителен начин българското си съответствие, а трудността на преводаческата задача е, така да се каже, умело "скрита". Стилът на Роб-Грийе в този превод е напълно разпознаваем, но усилията по неговото съхраняване не са оставили никакви затормозяващи следи върху овладяния и точен български изказ. И това е безспорно постижение, защото тъкмо стилът, а не смисълът е този, който може да мотивира четенето на романа.

Миряна Янакиева





Ален Роб-Грийе.
Топология на един град-призрак
.
Превела от френски Павлина Рибарова.
Издателска къща Златорогъ.
София, 2003.
Цена 5 лева.