Кръстоносци или Любов и меч
След премиерата на "Кръстоносци" в Полша през 1986 година балетът на Александър Йосифов и Банчо Банов по романа на Сенкевич бе поставен и у нас под диригентството на Борис Спасов.
Подзаглавието "Любов и меч", добавено от хореографа Хикмет Мехмедов, насочи интерпретацията към съвременността. Историческите събития останаха само фон за любовта между Збишко и Дануша, за бащините чувства на Юранд и за опита да се съхрани страната от набезите на черните рицари. Балетът по-скоро противопоставя чистотата на една вяра на опасността тя да се превърне в догма и повод за насилие. Тема, която има своята актуалност и днес.
Хореографията не търси историческа достоверност. Използвани са движения от класическия танц, умело пречупени през призмата на неокласиката. Много ефектен е прологът - експозиция на персонажите от полския двор, на кръстоносците в червено и черно и Юранд - в сребристи доспехи. В този пролог е и смъртта на съпругата му, решена като Богородица с младенеца, и преминаването на пеленачето Дануша в бащините ръце. Красиви с чистотата и изразителността си са дуетите на Збишко и Дануша; на Юранд и Дануша. Те са противопоставени на сцените с насилието над Дануша, а по-късно и над Юранд. За всеки от героите хореографът е намерил лайтмотивен жест-символ, който се запазва през цялото действие: ръката, която си поставя ръкавицата - при Черния рицар; ситните, като на хлебарка, йезуитски стъпчици на Монахинята (великолепно изпълнение на Силвия Томова), мъжествените, широки движения на Юранд. Създава се впечатление, че хореографията е специално подбирана за съответните артисти: Ясен Вълчанов (Юранд) -неоспоримият премиер на Софийския балет - ефектен, пластичен, изразителен, все по-интересен като танцьор през последните години; Веса Тонова-Кръстанова (Дануша) - примабалерина с изключителното умение да пресъздава нюанси и детайли в ролята си, винаги запомняща се като присъствие, блестяща и като техника; Дарина Бедева (Черният рицар) - ефектна, динамична, остра и безкомпромисна в изпълненията си; Силвия Томова (Монахинята) - примабалерина с неоспорим усет към "сатанинското"; Трифон Митев (Збишко) - артист с много добри технически възможности, но като че ли малко ограничен от ролята си. Софийският балет е подготвил и равностоен втори състав. От тях на сцената се представиха Диляна Никифорова (Дануша), Кирил Иванов (Збишко), Сара-Нора Кръстева (Черният рицар) и Екатерина Станимирова (Монахинята).
Хореографията е подпомогната от многоплановата сценография на Радостин Чомаков - майстор в ефектните балетни декори. Своя убедителен дебют като костюмограф в балета напрани художничката Адриана Даскалова - внушителните рицарски брони се оказаха изпълнени от лек материал, удобен за танцуване и едновременно с това запазващ стилистиката на произведението.
Музиката на Александър Йосифов е в умело направена нова редакция, музикалните характеристики на героите са изявени максимално убедително, без да се налагат многократни повторения и напластявания. Така балетът "Кръстоносци" е превърнат в компактна и въздействаща творба - вълнуващ музикално-сценичен прочит на една вечна тема, присъстваща и в други балетни произведения с мащаб и замах като "Ромео и Жулиета", "Иван Грозни", "Спартак"...

Анелия Янева