Дефилиращо изкуство
- Къде, според вас, е по-правилно да се постави това, което прави Мариела Гемишева - в сферата на визуалните изкуства или на модата?
- Категорично в сферата на визуалните изкуства. Мисля, че единствено тя в България умее да прави интелектуални пърформанси. Свидетели сме на куп други, правени от художници, които граничат с кич или ползват похвати, които са били актуални през 60-те в Полша или Чехия и отдавна са в миналото. На последния пърформанс на Мариела Гемишева в пожарната присъстваха много художници. Аз стоях с Греди Асса и Вихрони Попнеделев, коментирахме и бяхме единодушни, че гледаме изкуство. Тя беше подбрала всички дрехи в невероятно ярки цветове. Те се допълваха, въпреки че моделите излизаха един след друг, като при дефиле. Първоначалната й тема беше градация от пепеливо-гълъбово-синьо, мина се през пембе, през жълто и завърши с ярък електрик. Освен това дрехите й бяха с невероятна форма - само с предна част (много разнообразна), а отзад - пластиката на тялото на манекените. Беше съчетала различни еклектични елементи от епохите в изкуството, но във всичко имаше пластика и форма. След това премина в чисто бяло, което пак носеше обем. Спомням си сватбените рокли, които Мариела показа на покрива на "Шипка" 6. Всичко беше в бяло и въпреки това всяка рокля беше различна, имаше обем и пластика. В бароковите си тоалети (така наречения "Десерт", който представи в Градската галерия) тя беше комбинирала формите на женската плът и на тъканите. Така че, според мен, Мариела прави изкуство, а не мода.
- Но винаги използва изразните средства на модното дефиле. И за да опишем нещата й, прибягваме до модната терминология...
- В повечето случаи тя нарича това, което прави, пърформанс, но понякога, разбира се, и дефиле. Вероятно защото е наложила себе си като моден дизайнер и не иска да излезе от тази обвивка. Може би поднася пластиките си в този вид (за мен това са цветни пластики), защото това е начин да се възприемат от по-широка публика. Спомням си "Сюрприз (на моите клиенти)" в Чешкия център, когато манекенките бяха различни нейни клиентки - банкова чиновничка, цигуларка, поетеса, художествена критичка. Те демонстрираха дрехи, които е шила за тях и които наистина носят. Може би това дефиле беше най-близо до "нормалното" модно ревю.
Мариела Гемишева винаги избира и композира манекените и дрехите спрямо средата. Например страхотно беше ревюто, което направи в халите. Всичко беше в пастелни тонове - синьо, гълъбово, сиво, зеленикаво. Доминираше пластиката, на фона на която имаше много едри и също пластични бижута. И въпреки това едрите обеми, поставени в пространството на халите (а височината там е огромна), не тежаха. Ако това нещо се покаже в нормална зала, всичко ще бъде смачкано, но тя беше съобразила тези неща.

- Мариела Гемишева е получавала награди за авангардна мода. Какво точно се определя като авангардна мода у нас?
- Намирам, че е смешно да говорим за авангард. Нормално е да вървим назад във времето, след като сме отворени към света едва от последните 12-13 години, и да се увличаме по всичко, което ни е било забранено. Разбира се, авангардът беше едва ли не първото, към което се обърнаха художници, музиканти, попизпълнители и театрали. Модата също реши да стане авангардна. Но какво значи авангардна мода? Когато някой реши да покаже рокля без един ръкав, с дупка на задника и с перо в косата... Какъв авангард има в недоизкусурени дрехи или в омотани парцали? Псевдонаградите, които се раздаваха по най-различни форуми и конкурси, също са измислени. Организаторите на тези форуми не разбират нито от изкуство, нито от мода. За мен Мариела е номер едно във всяко отношение - и като мода, и като изкуство. До нея слагам единствено двете сестри Цаневи. Те правят невероятни неща, но никога не са кръщавали дрехите си "авангардни". Не съм говорила с Мариела, но съм убедена, че тя също би се почудила от определението "авангардист".
- Според Мариела Гемишева показаното в пожарната е освобождаване от нещо лично, натрупано в нея. То пак беше неочаквано и различно... Какви усещания предизвика у вас?
- Когато отидох в пожарната, попитах Мариела какво ще видим и тя каза: "Това е седемгодишен труд, от който искам да се освободя. Не че не ценя труда си, но искам да се пречистя по този начин." Аз поне не усетих тъга и ужас от кладата. Обикновено се потискам от огъня, навява ми тъга. Два пъти съм го харесвала. Единият път беше, когато гледах нестинари - тогава магията на тайнството ме грабна и забравих неприятното усещане. Вторият път беше при Мариела. Тя искаше да изгори тези дрехи, но не защото ги мрази, а както някои хора горят мъртъвците си. На моменти това ми приличаше на индийски ритуал, на кладата на Индира Ганди, която ми е пред очите с многото цветя. Роднините се прощават с покойника, когото изгарят, остават с най-добрите си чувства, но той си отива. Така че в никакъв случай на мен и на хората около мен не ни беше тъжно, като гледахме тези ярки неща, които като фойерверки изчезваха в кладата... Убедих се, че това е прощаване с нещо много близко до сърцето. Но тя сякаш искаше то да си отиде по блестящ начин, какъвто е огънят или фойерверкът, и след това да си освободи място, което да насити с други желания за форми, за цветове. Сигурна съм, че следващото нещо, което ще направи (макар и не скоро), ще бъде като раждане.
- Според Мариела Гемишева "дрехите нe са просто нещо, което се облича". Какво още могат да бъдат те?
- Мариела не прави функционални дрехи, такива, които да се обличат и носят. Нейна дреха например човек би могъл да сложи като аксесоар в дома си, както се слагат паравани или големи вази. Дрехите й са произведения на изкуството. Тя би могла да направи изложба от аранжирани дрехи, без да има нужда от манекени...
- Все пак движението е важно изразно средство при представянето на нейните модели.
- Разбира се, че то допълва въздействието им. Важна е комбинацията между плътта на манекените и обвивката от нейните дрехи. Забелязали сте сигурно, че при нея винаги има определени части от тялото, които са разкрити. В бароковите й дрехи имаше демонстративно открита предна част, а в пожарната беше задната. Така че при Мариела е абсолютно важно съчетанието между тялото и тъканите, излъчването на плътта, различните форми на манекените, косата. А формите на косите обикновено са най-приказливи. Тя търси пластиката в женското тяло и по него комбинира своите идеи.
- Бихме ли могли да кажем, че тя прави дрехи като "класически" художник - за да изрази своите чувства и настроения?
- Да. В пожарната те бяха средство за изразяване на емоциите й, на пречистването чрез огъня и демонстрация на нейната пластическа и цветова култура. Но Мариела е и прекрасна дизайнерка, ако пожелае, тя би могла да прави чудесни модни колекции. Убедена съм, че е перфектен дизайнер, защото дрехите, които показа в последната колекция, със съвсем малка корекция са носими. Например, ако не са само предници. А ризите - имаше дълга поредица от бели ризи - са си готови за носене. Мариела е човек на изкуството, артист, затова при нея и модата е изкуство.
- Може ли да се търси паралел между това, което Мариела Гемишева прави, и подобни явления в България или навън?
- Мариела е интелигентен, информиран и съвременен човек. Вероятно е била вдъхновена отнякъде. Като прегледаме историята на изкуството, виждаме, че всеки голям е бил повлиян от някого. Но ако търсим аналог или сходство в идеите, според мен това са Галиано, Алигзандър Маккуин и Вивиан Уестууд. Убедена съм, че ако Мариела не беше тук, а там...

Разговаря Светла Петкова



Разговор с
Алис Крайчева