Анти-ревюто като пърформанс
Разбира се, всеки наблюдава и преценява ревютата на Мариела Гемишева от своята си гледна точка. Художничката е удостоявана с награди за авангардна мода и сигурно има причини за това. Ревютата, които аз съм гледала обаче, показват мислене за дрехата в частност и за действието като цяло, които не са (само) в сферата на модата. Разместване в йерархията и функциите - например на бельо и облекло, замяна на професионалните модели с "редови" интелектуалки, въздигането на аксесоарите до ролята на основна (и единствена) дреха, играта на покриване, скриване и (еротично) откриване - това са част от методите, които художничката използва, за да изпитва границите на модата. И за да ги надхвърли съответно, запазвайки само външната форма на ревюто.
Когато Едмонд Демирджиян зае мястото си на барабаните и действието започна, излезе дама в светлосиня рокля с изобилие от ефирни дипли, разходи се около огъня и... се прибра. Познавайки Мариела Гемишева, знаехме, че предстои нещо по-интересно и то се случи при втората манекенка. Тя се зададе в скромна затворена рокля, представи я с професионална крачка и ефектни поспирания, при завъртането се разбра, че отзад роклята е съвсем отворена - елемент, използван и при други ревюта на Мариела Гемишева. Завършвайки дефилето си, манекенката спря при огъня, съблече роклята, хвърли я в пламъците, с изящен жест прикри гърдите си и достойно се оттегли.
И се започна. В огъня хвърчаха рокли от всякакъв вид - дневни, вечерни, пищни, семпли, червени, черни, розови... Всички те бяха надлежно представяни на публиката преди изгарянето. Нещо като последна почит преди приношението, като молитвен жест преди пречистването, като нагиздения с цветя и гирлянди бик преди заколението, като тържествения поздрав на тези, които предстои да умрат под заклинателния ритъм на барабаните... Увлякох се в символиката и картината стана мрачна. А в действителност беше весело. И достатъчно дълго, за да може публиката да осъзнае случващото се - че оценява не облеклото, а събличането; че ръкопляска не на дрехата, а на унищожението й; че наблюдава не моден спектакъл, а своеобразно анти-ревю.
"Дрехите в случая нямат никакво значение" - сподели млада зрителка. Беше едновременно права и неправа, защото в последователността на типа рокли, в цветовете и материите имаше смисъл, макар и ненатрапчив. Той стана съвсем отчетлив в момента, в който роклите се смениха с облечени наопаки дълги бели ризи. Гърбовете им отпред стояха като жертвени туники, украсата по разкопчаната предница отзад имаше невинно еротично въздействие. Представянето и изгарянето на множество по същество еднакви ризи в един момент досади на публиката. Но тъй като при Мариела Гемишева нищо не е случайно, потърсих причината за този елемент от действието. А тя беше непосредствено около мен. Зрителите пушеха, отпиваха минерална вода, разсеяно гледаха поредната бяла риза, съсредоточаваха се за малко около събличането и изгарянето й и се заемаха да спорят дали бюстът на манекенката е силиконов или не. От артистична група постепенно се превърнахме в нещо като тълпа при екзекуция, позната от историческите филми: някой прозаично дъвче, друг наблюдава с безпристрастно любопитство, всички чакат мига на кулминацията и край на зрелището. За "Fashion Fire" той настъпи, когато Мариела Гемишева се появи, повлякла зад себе си към огъня първоначалната светлосиня рокля. След тази финална жертва художничката бе изнесена на ръце (спасена) от един от маркиращите сцената пожарникари. Своя принос към финала Едмонд Демирджиян даде, като хвърли палките си в огъня, край който догаряха остатъци от разноцветни платове и дантели. Накрая пожарникарите делово угасиха жаравата, изпълвайки пространството с гъсти облаци дим.
След приключването на пърформанса (използвам думата във всичките й значения) дойде времето за осъзнаване и оценки. Включително и за приноса на всички участници в общото въздействие. Възхитих се на манекенките: те запазваха професионализма си и напускаха "сцената", продължавайки, макар и голи, да носят отговорност за дрехата, която току-що са изгорили. Барабаните на Едмонд Демирджиян не просто озвучаваха "ревюто", а задаваха ритъма и отделяха етапите на ритуала. Пожарната показа на разхайтената артистична общност какво значи изрядна организация и адекватно реагиране. Пожарникарите около "сцената" мъжествено сдържаха усмивките си и с каменни физиономии под каските играеха ролята си на бариера, охрана и тържествена гвардия. Незаетите в действието служители на пожарната наблюдаваха ставащото сериозно и без никакво удивление. Разбира се, за тях огънят не е повод за забавление, дори когато е включен в артистично събитие - докато не бъде загасен...

Диана Попова