Дебют в зрели години
Турандот от Пучини на Варненската опера несъмнено бе голямо украшение за Салона на изкуствата в НДК. Дали столичани са зажаднели за нещо атрактивно и помпозно, дали името на Калуди Калудов ги е привлякло? - Не знам отговора... Факт е обаче пълната зала 1. Което, само по себе си, вече е знак за успех! Преди всичко - за организаторите, които направиха и хубава, и ефикасна реклама. Успех е и за варненци! За които по чисто географски причини софийските сцени не са така постижими, както например за пловдивчани. За представлението. Започвам от декора на Радостин Чомаков и костюмите на Мариана Попова и Бояна Чомакова, които добре се експонираха върху особената, с дължините си, сцена на НДК. Визията - запомняш пъстроцветие, неотменните китайски атрибути, блясък, светлинни ефекти, т.е. всичко необходимо за един голям спектакъл-приказка. Режисьорът Кузман Попов, без да излезе от най-традиционните решения на "Турандот", е аранжирал сценичното пространство и, общо взето, движението в него. Защо ли не е опитал да придаде повече динамика/пластика на масовите сцени, където има почва да кълни и зрее режисьорска фантазия?! Диригентът Христо Игнатов уверено ръководеше огромния изпълнителски състав - с творческо самочувствие, с увереност, опитност.
Естествено, събитието се фокусира върху личността на тенора Калуди Калудов, любимец на българската публика. Удивителното е, че за пръв път изпълнява ролята на Калаф, и то в години, когато тенорите вече мислят за отстъпление. А Калуди Калудов се хвърля в нова репертоарна атака, за да спечели и ролята на принц Калаф. С цялата си опитност, с майсторството си - техника, изграждане на фраза, линия на гласоводене, музикалност и пр. Прави впечатление, че са запазени и тембърът, и красота на звука, и пробивността на гласа му. Калудов бе в отлична форма и първият му "Турандот" се превърна в събитие не само заради дебюта, но и поради художествените постижения на певеца. Разбира се, нивото на спектакъла се осъществи и с отличното участие на повечето солисти, хора и оркестъра. На първо място е монголката Баясгалан Дашням. Вече я знаем в ролята на принцеса Турандот, подготвена под зоркото око и ухо на Гена Димитрова. Затова в изпълнението й има много неща от традицията, която Гена създаде. С хубав, балансиран звук, с изявена музикалност и вече изградена артистичност в ролята, Дашням е откритие за българския оперен театър. Костадинка Николова - Лиу, защити реномето си на певица и музикант - владее изкуството да използва тембъра и нюансите, за да изрази емоцията, а полякът Рафал Сивек - Тимур, преминал през школата на Калудов, беше въздействен и трогателен в образа. Александър Крунев - Пинг, се открои сред тримата министри, докато двамата тенори бяха компромисни в представлението.

Боянка Арнаудова