Честито!

Школата Александър Фол
Времето си върви и както не е за вярване, на 3 юли проф. д-р Александър Фол навърши 70 години! От изтеклите 70 повече от 40 са подчинени на амбициозно напрегнат, целеустремен труд - реализацията на изключително способния, действен човек: фундаментални научни изследвания, преподаване, организация (конгреси, симпозиуми, научни сесии и др.), проекти, полеви експедиции, морски проучвания, разкопки, популяризация и т.н. "Синкретична" дейност в ускорен ритъм, активност със замах и сякаш с лекота, с енергична доза предизвикателство. (Макар че само авторските му трудове стигат за един смислен живот.) Изследователският принос в чистата наука, колкото и мащабен да е, остава извън полезрението на хората, не извиква масов интерес. И това честване ще мине като изолирано събитие, без шумна национална гордост, въпреки че става дума за наш учен от световен ранг. Но тъй като българинът обича да се гордее с хилядолетното си минало, то би трябвало да напомним поне "приложния" факт, че научните постижения на проф. Фол не са били никога херметични. Освен наднационални измерения, те имат и пряко влияние върху културната политика на България. Стоят и днес в основата на най-успешните ни опити за културна експанзия. От своя страна самият Александър Фол вероятно ще обърне гръб на медийните изяви по повод годишнината си. Една от причините е, че той е човек, който в пълна мяра съзнава цената си.
Относително тесен е кръгът хора, които систематично, без грешка и изчерпателно могат да формулират научните заслуги на признатия лидер в тракологията. Аз съм извън този кръг и знам само някои главни: на базата на спорадичните до 60-те години на XX век проучвания за траките, той инициира обособяването на тези трудове; става един от основоположниците на насочена дисциплина с предмет: изучаването на древните тракийски племена. Лично негова заслуга е институционализирането й към БАН, сиреч, създаване на условия за школа.
Изграждайки тази нова дисциплина, в изследователската си работа той конкретизира понятийния апарат, модернизира методологията (въвежда интердисциплинарни, културоложки методи, за да обхване повече и разнообразни данни), разширява хронологичните граници на изследване, маркира географската диаспора, подлага на критичен анализ класическите писмени извори, стратифицира ги, очертава основната периодизация, привежда в съответствие археологическата, лингвистичната и историографска терминология, въвежда термини, утвърждава адекватната интерпретация и т.н. От равнището на материалната култура на траките, нагоре, през демографската и социална структура, военната история, до върховите пластове - религия, философия, политика - той теоретично реконструира едно древно общество без писменост. Чрез взаимодействията и взаимовлиянията му в широк диапазон с други етнически и културни общности, той го ситуира в глобалния контекст на индо-европейската палеография. Трудно мислимо... Наднационалните измерения и перспективите на тракологията я поставят в реда на утвърдените дисциплини за микенската, скитската, келтската, етруската и др. култури като равностойна и интерактивна.
Това дело - възможно само като синтез на огромна ерудиция с феноменална работоспособност плюс искрена отдаденост - отрежда, без съмнение, видно място на Александър Фол в нашата и световната историография. Това място не зависи вече нито от формални обществени признания, нито от обективно/субективно отношение към неговата личност, нито от минали и бъдещи почести.
Александър Фол не е сух кабинетен учен. Той е разностранно надарен човек, със силно обаяние, чувство за хумор; магнетичен. Умее да увлича. Музикално образован, музикално чувствителен. С (наследена) дарба да пише - леко, богато в прозата и лапидарно в научния стил. Полиглот, естествено. Има изтънчена художествена перцепция. Въобще, високата култура сякаш му е вродена, сякаш е втора интуиция. И като всяка талантлива натура, той е благословен с двойнственост. Ако си мислиш за някой римски пълководец, например, думите, които ти идат, подхождат на Александър Фол: амбиция, устрем, енергия, стратегия, воля, мъжественост, дързост... Дори за елински философ: диалектична мисъл, структуриращ интелект, аспекти на скептицизъм, на цинизъм ("кинизъм"), оценъчна способност, презрение към "ноторните истини", търпение...
Повече от 40 години Александър Фол е университетски преподавател. Буквално обожаван, но често и неразбран. Имах шанса да слушам неговия курс по антична история в Художествената академия, когато за кратко четеше на бъдещите изкуствоведи. Естествено, "четеше" е най-неподходящата дума: той по-скоро изговаряше парчета от потока на завладялата го идея, с напрегнатост, с насечен ритъм, паузи, следвани от бравурни приливи, акорди и отново - привидна монотонност. Автоматично ни издигаше до по-високата "степен на спиралата", пренебрегвайки систематичния хронологичен преразказ на "материала". Рядко даваше готови отговори, повече градеше въпроси; експериментираше. Остроумието преминаваше в характерна ирония; разсъжденията поемаха в неочаквани посоки, следваха модерни ракурси, приобщаваха към съвременните реалии, без да опростяват, създаваха живи образи и чрез тях всичко ставаше за момент уж ясно и просто, за да се оттласне в следващата минута нагоре, към непостижима за студента проблематика. Забрани "учебниците". Но за да можеш да го следиш, трябва да научиш фактологията, да изтъчеш все пак канавата на събитията. Как? Кой - както... След безкомпромисен изпит (изключение - "ако е бременна") остава мъгла, обагрена "в античност". И вече гледаш на историята като на процес с неизменни закони и логично преливане, а не като низ от имена и дати. Остава широкото, математичното мислене, не пунктуалността на аритметиката.
И досега не съм срещала друг човек, който така органично-елитарно да въплъщава предизвикателството към посредствеността. Същевременно обаче общуването с него е школа. И той може у всеки - повече в зависимост от доверието, отколкото от наличния интелектуален потенциал - да събуди, да извика духа на търсача, на изследователя. Малцина са съизмерими с него.
Още в ония години Александър Фол се превърна в мяра за ерудитска мисъл, в мяра за висока класа на хуманитарното познание. Радииращ, светъл, с личността си издигна критерии - труднопостижими, безпощадно високи. Те не се забравят.

Ирина Мутафчиева