Ако споделеният живот има обща посока, любовта е възможност за благодарност: "Ние можем да благодарим единствено със самите себе си. Любовта превръща благодарността във вярност към самите нас и в безусловна вяра в другия. Така любовта се въздига към същинската си тайна." Така пише професор Мартин Хайдегер на своята студентка Хана Арент на 21 февруари 1925 година. Между тези изречения, напоени с хипнотичен парфюм, и последните, разменени през 1975 година, писма лежат трудовете на двама от най-мощните и своеволни мислители на ХХ век.
През 1999 година разтварянето на фондовете "Арент" и "Хайдегер" и осветяването на полупубличната им дотогава връзка предизвиква фурор във философския свят. Днес, благодарение на преводача Димитър Денков и ИК "КХ", можем да се насладим на една изключителна интелектуална взаимност, ликуваща в гъстотата и лаконичноста на езика. А в следващ брой "Култура" ще се опита да демонстрира невидимите мисловни сюжети, вложени в тази кореспонденция.

М.Б.