Dutch De-light е програма от холандски експериментални филми, представена на 28 юни в Евро-българския културен център. Подборът е на Петер ван Хоф от Центъра за култура и политика De Balie и фондация De Filmbank. Организатор от българска страна бе Центърът за култура и дебат "Червената къща".
Интересът на публиката, препълнила залата въпреки едночасовото закъснение, приятно изненада госта от Холандия, който сподели, че на провежданите от тях подобни събития в родината му идват около 20-30 души. Цел на програмата е да покрие максимално периметъра на експерименталните форми в киното и видеото, включвайки различни жанрове и подходи. Естествено, качеството на показаните заглавия не беше еднородно. Безспорните попадения бяха няколко.
"Падането на нощта" (1971; в програмата "Залез" - доста неточен вариант на оригиналното "Nightfall") представлява 5-минутна визуална метафора, в която режисьорът Бас Ян Адер се опитва да крепи тежка бетонна плоча, докато не я изпуска последователно върху единствените мижави светлинни източници в пространството: две най-обикновени крушки. "Змиите" (1955, 10 мин.) на Шинкичи Таджири е почти документална рефлексия на "подземния" парижки живот от 50-те. Може би най-приятната изненада бе "Компилация Неуротика" (2002) - видео версия на серия от кратки анимационни филми. Авторът Хан Хугербрюге първоначално ги рисува за забавление на децата си, докато не решава да ги пусне и в Интернет. Най-много смях пък предизвика видеопърформансът "Стълба към Сейнт Пол" (2002; в програмата като "Стълбището на Сейнт Пол", не съвсем коректен превод с оглед съдържанието - закачка с култовата балада на Лед Цепелин "Стълба към небето"). Авторът Йероен Оферман подлага непредубедените минувачи пред катедралата "Сейнт Пол" в Лондон на следното "изпитание" - патетично и невероятно комично изпълнение на песента, изпявайки думите отзад-напред. Останалите заглавия в по-голямата си част се отличиха с изобилна и неоснователна претенциозност - "Автопортрет на 20-ти век като мозък"(2002, реж. Дик Туиндер) и "Реанимация на оператора"(2003, реж. Фред Пелон). Въпреки това не можем да не отчетем похвалната инициативност на организаторите - препълнената зала за пореден път показа глада за неконвенционални произведения.

Олег Константинов