Идоли-те на Златка Андреева
                   

Текстилният проект "Идоли" на Златка Андреева създаде различна атмосфера в зала "Параклиса" на НХГ. Съвпадението в смисъла на наименованията не е случайно - зала и експозиционен замисъл се допълват в контекста на сакралното. Вариантите за интерпретацията му в случая са много - от "малък Стоунхендж", както бе наподобена експозицията по време на откриването й, до текстилен отглас на издигната някога в култ минималистична форма. Изтъканата от композиционната проекция на "идоли"-те знакова система, заредена с дълбока символика, поднася като нагледен резултат ловък синтез на форма, пространство и време.
Посредством синтетични влакна, Златка Андреева изгражда самостойни пластични обеми. Тялото на експозицията е съставено от 15 триизмерни, привидно масивни, лишени от постамент форми. Репликират им почти безплътни конструкции, превзели стените на залата в ритъм, наподобяващ нотите на петолиние, а нишите приютяват пана. Умелото разиграване на пространствените отношения, градени върху контраст: плътност/прозрачност, тежест/лекота, плоскост/обем, създава илюзия за превръщане на живописната творба в инсталация. Криещи леки метални скелета под синтетична опаковка, подобните на гранитни късове текстилни пластики лежат пред нас в директен контакт с дървения под. Усещането за монолитна масивност е акцентирана чрез използването на доминиращо черно с нюанси на синьо, охра и златисти нишки.
Питаме се дали идеята е била синтетичната нишка да наподоби натурална каменна повърхност. Но отговорът е отрицателен - достатъчно ни е да се приближим към висящите стенни конструкции, усукани вретеновидни златисто-кафяви снопове, почти прозрачни и поклащащи се от въздуха, раздвижен от нашето присъствие. Или да се разходим сред тъмните непроницаеми тела, за да осъзнаем крехкостта на тяхната материя и могъщата сила на концентрацията на цветовата гама. Окото е заблудено от знакова система, която е научено да разпознава инстинктивно. Форма и тоналност алармират възприятията, бясно впускащи се да потърсят адекватна идентификация в "базата данни" на познатото. Откъдето и наподобяването - възстановка на археологически обект изглежда най-приемливия вариант за асоциация на форми и материя, наречени "Идоли".
Изкушавам се да погледна на изложбата като на логично продължение на показаното от Златка Андреева през 1996, година, съвпадаща с престоя й в парижкото "Cite des Arts". Тук обаче чистото боравене със синтетичната материя е подчинено на друг, по-силен компонент - вписването й в пространство. За нас остава уникалната възможност да се движим в макет на собственото ни първоначало, за да го съживим с присъствие и директен контакт. И може би да разберем, че "идолът" е просто химия между материя, форма и пространствен обмен.

Цветомира Тошева