Каварна 2003
Шестият национален фестивал на любителските театри "Каварна 2003", проведен от 9 до 15 юни, беше посветен на 90-годишнината на големия театрален критик проф. Гочо Гочев, който е роден в града. По този повод за първи път бе и учредена Голямата награда на фестивала на негово име. Професорът спонтанно се радваше, когато откриеше яркото дарование - в актьор, режисьор, драматург. Той боготвореше и талантите, които откриваше в изявите на театралната самодейност, която в миналото съществуваше много осезаемо. Изявите на поредния фестивал на любителските театри от страната показа, че талантите от "недрата на народа" не са секнали: в най-ярките спектакли на форума видяхме завидно актьорско майсторство, което дори си съперничеше с професионалното, избор на стойностна драматургия, дързост да се разчупят стереотипи в самодейния театър. Тези качества особено се откроиха в изявите на младежките театрални състави. Днес любителското театрално творчество желае да се приближи до стандартите на професионалното, стреми се да преодолее капаните на застиналите форми на самодейност от миналото, търси свои самобитни внушения за въздействие върху публиката - особено върху проблема за националната идентичност. Тези тенденции се откроиха в наградени спектакли като "Горчилов дол" по Чудомир на двете читалища "Съгласие" и "Проф. Гочо Гочев" в Каварна, "Големите пари" от А. Ейкборн на НЧ "Наука" - Ябланица, "Една калория нежност" от Г. Данаилов на НЧ "Еленка и Кирил Аврамови" - Свищов, "Принцеса Турандот" от К. Гоци на ДЮТ "Златното ключе" - Варна, "Фатум" на читалище "Съгласие" - Каварна, "Полет над кукувиче гнездо" на СОУ "Д. Дебелянов" - Белене, "Луната всяка сутрин" от Ив. Странджев на НЧ "Светлина" - гара Бобов дол, и др. Имаше постановки, които ни спомниха архаични представи за самодейност. Но пък в тях трогваше възрожденският пламък на изпълнителите в желанието им театърът "по села и паланки" да не умира, а да се осъществява от хора с театрална фанатичност в душите. Разнообразни са размислите от този фестивал, но той показа, че българинът обича театъра и желае да общува с него. Особено това се отнася за по-малките селища в България, където професионалният театър по-рядко гостува. И така театърът да не умира. Нещо, за което живя, писа и работи и проф. Гочо Гочев.

Крум Гергицов