Нямаше и месец от падането на стената през 1989 г., когато излезе постановката на "Марат/Сад" на Клаус Емерих в тогавашния "Фрайе Фолксбюне". Тогава сред разбунено-развълнуваната публика ревяха "Ние сме народът". Най-новата история даваше енергия на пиесата; "онези долу" в залата бяха пленени от илюзията за централната си роля, която действието горе на сцената всъщност не им позволяваше. Защото в "Марат/Сад" народът е само илюзорен материал за образна обосновка в конфликт, концентриран наистина върху протагонистите - върху Дьо Сад и Марат. Вайс е вдъхвал игра в подобните на марионетки фигури, показващи двете позиции в дебата между вглъбения, разочарован "русоист", компенсиращ чрез фетиша към тялото цинизма и "Dйsenchantement", и революционера, действащ, вярващ в променимостта на света. Дьо Сад и Марат, и двамата мисловни концепции, книжни другари. Държавата, заведение за душевно болни; народът негов обитател; техният режисьор - садист; жертвеното им животно - революцията, представена от изключителен представител; палачът му или по-скоро идеалистично настроената жрица на жертвоприношението - буржоазната девойка Шарлот Корде.

У българския режисьор Явор Гърдев Марат е жена - феерична, сомнамбулична, ранима, поставена в технологична среда, в прозрачна вана от плексиглас, отсъстваща и някак вече мъртва. А актьорският състав, лудите от Шарентон, се движат като кукли на конци, изпяват едно Dies Irae в плиткия басейн, сформират Народно събрание, седейки в инвалидни колички и непрекъснато се щурат по фоайетата на театър "Хебел", само че като откачени купонджии. От време на време у тях попадат и видеокамерите, образите им се прожектират върху екран над сцената, актьорите се удвояват, дори и когато са на сцената и имат своите малки реални и големи виртуални фигури. На сцената избутват огромен фалос - едно алуминиево скеле, като от строеж на декор, върху подвижна платформа. Той еректира до оглушителна музика, след което от подобна конструкция се прави Айфеловата кула, в чиято горна част има гилотина. Символите се превръщат в механика, историята става машина.

Радио RBB, 15 юни 2003

Еберхард Шпренг
От немски И.И.