Пловдивският камерен фестивал
През юни Етнографският музей в Пловдив гостоприемно разтвори врати, за да приюти в своя двор Международния фестивал на камерната музика. В десет вечери и едно матине (10 - 20 юни) 39-то му издание предостави сцена на индивидуални изпълнители и състави от 8 страни, музициращи сред великолепието на възрожденската архитектура. Макар че в последните години импровизираната концертна зала на открито нерядко става обект на човешка звукова или шумова агресия, която и сега на моменти наруши деликатната атмосфера. Все пак ценителите на камерната музика имаха късмет. Защото по същото време любителите на операта в Античния театър бяха свидетели как еврейският народ в "Набуко" води героична борба не толкова срещу вавилонската власт, колкото срещу звуковите талази на Азис, излъчвани щедро в непосредствена близост.
Като изпълнителски състави на тазгодишното издание преобладаваха дуата. Организаторите се бяха постарали не само да има разнообразие сред традиционните сонатни двойки, но и да включат нови за фестивала формации - Дуо-арфи от Пловдив и украинското акордеонно дуо "Мелник", които се представиха предимно с транскрипции на класически и съвременни пиеси. На Здравка Колева и Цветелина Борисова дължим и премиерата на "Звуци" за две арфи от Николай Стойков.
Тематично фестивалната програма постави акцент върху чествани през тази година композитори - Брамс, Хиндемит и Бритън. Сюитата за цигулка и пиано от Бритън в изпълнение на утвърдените камерни музиканти Недялчо Тодоров и Анастас Славчев беше един от запомнящите се моменти. Хиндемит (Соната за виола и пиано и "Медитация"), Бритън (Lacrimae) и Брамс (Втора виолова соната) предложиха две стойностни инструменталистки от Германия - Рут Килиус, виола, и Макико Такеда - Хермс, пиано. Отново Брамс, Трета цигулкова соната, заедно с Първата на Сен-Санс бяха открояващите се акценти в изявата на младите българки, живеещи в Швейцария - цигуларката Юлиана Георгиева и пианистката Стефка Перифанова, включили в програмата си и рядко срещащата се на фестивала българска музика - Соната за цигулка и пиано на Атанас Атанасов.
Събитие направиха чрез концерта си виолончелистът Лъчезар Костов и пианистът Виктор Вълков. Очакванията към двамата проспериращи младежи не просто се оправдаха - изявата им беше съчетание от виртуозитет, темперамент, инструментално можене и прецизност към звук, баланс, стил. Покориха ни със сонати от Валентини, Брамс и Хиндемит и с пиеси от Респиги и Мартину. Заредени са с особена енергия, която има силно въздействие. Дано по-дълго са сред нас, защото принадлежат към все по-дефицитната категория млади български музиканти, неотправили взор на навън. Засега!
От двете клавирни триа - чешкото "ArteMiss" и Виенско трио, предпочитанията ми надделяха в полза на второто. Не само защото в него наред с оркестрантите от Виенската филхармония Йоханес Костнер, цигулка, и Чаба Борнемиса, виолончело, е и българката Нели Банова, пиано - техните триа от Моцарт, Брамс и Менделсон бяха грижливо изработени и поднесени с вкус. Все пак момичетата от "AtreMiss" се представиха по достойнство в родния си репертоар (Мартину и най-вече Дворжак). Повече публика заслужаваше българският струнен квартет "Арс музика" - четирима стабилни музиканти, които са навлезли в дълбочина в квартетното музициране (Хайдн, Бетховен и Шуберт).
Фестивалът започна и завърши с клавирна музика. Джон Пери от САЩ направи откриването му наистина внушително с програма, по силите на не всеки пианист: Бах - Хроматична фантазия и фуга, Бетховен - "Апасионата" и последната соната на Шуберт. Завършекът на фестивала в лицето на Ерик Хейдзик от Франция беше любопитен като едновременна изява на изпълнител и композитор. След интересно оцветената "Пасторална" соната на Бетховен и особено след Прелюдиите на Дебюси обаче авторските му постимпресионистични опуси поизбледняха. Финалният концерт имаше и други измерения. На него организаторите връчиха почетни плакети на "лицата" на водещи пловдивски фирми, като КЦМ-АД, Международния пловдивски панаир, "Роза Импекс", "Пътища"-АД, които от години правят възможно провеждането на фестивала. За разлика от неговия патрон - пловдивския кмет, който отново не посети нито един концерт (вероятно поради важни ангажименти), те бяха често сред публиката.

Юлиян Куюмджиев