В писателското сдружение
В началото на своя отчет пред последното Общо събрание на Сдружение на български писатели (26 юни 2003) председателят Михаил Неделчев критично и самокритично представи основните проблеми пред актуалната работа на творческата организация:
1. Самоубийственият акт на сдружението, предизвикан от конфликтния избор на Иван Бориславов за генерален директор на БНР, още не е преодолян. Продължават да съществуват недоразумения, фобии и омрази, които възпрепятстват нормалното функциониране на сдружението и желанието на писателите да работят заедно. Лидерът на формацията заяви, че няма правото да съобщава кой е прав и кой - крив, както и че всеки трябва да направи своята преценка за себе си...
2. Сдружението е било призовано от собственика в лицето на фондация "Отворено общество" да напусне своя офис в Яворовата къща на ул. "Раковски" 136. Неделчев обясни, че според клаузите на договора, след като фондацията не е изпратила предупреждение при изтичането на 5-годишния срок за наемане, то автоматично отдаването под наем навлиза в нов 5-годишен цикъл. Той е изненадан от факта, че наемателите (в т.ч. и в."Литературен форум") са третирани като самонастанили се персони. Тук председателят припомни, че когато всички са протестирали срещу купуването на Яворовата къща от представители на Сорос, именно Сдружението е участвало в кампания в негова защита... (По-нататък, по повод предлаганите и игнорирани от донорски организации проекти, Неделчев заяви, че в началото "Отворено общество" е предоставяло на Сдружението годишна субсидия в рамките на 20 000$, а сега вече е нелюбимо дете на фондацията... Лесно е да се прави дейност с твърда субсидия, подчерта Неделчев.)
3. Членският внос е единствената засега възможност творческото сдружение да се самофинансира и работи, но почти никой не го плаща. В резултат при сегашното си финансово състояние Сдружението вече не може да изпълнява синдикални функции.
4. Според Михаил Неделчев се наблюдава реанимиране на тоталитаристките амбиции и прокомунистическите тенденции в Съюза на българските писатели - особено с готвения комплот срещу настоящия председател Никола Радев и стремежа на Иван Гранитски да оглави казионната организация. Въпреки тези вътрешни напрежения обаче Съюзът продължава да бъде представян като единствената писателска организация у нас, да бъде средището, което държи правата по отношение както на Канона, така и на конкретните чествания. Неделчев призова да помислим върху последния избор на академици, върху планомерната кампания по представянето на Антон Дончев като най-голям жив класик (и бъдещ нобелист) и бламирането на Йордан Радичков като твърде артистичен...
Що се отнася до разширяване на институционалната база на Сдружението, Михаил Неделчев съобщи, че неотдавна са били създадени нови писателски клубове в Разград и Кюстендил. Той заяви, че поради крамоли между членовете на сдружението в Бургас е била стопирана засега направата на подобен клуб в морския град; далеч по-добри обаче са позициите на сдружените писатели във Варна; от Велико Търново призовават точно от старата столица да започне обединението на всички писателски организации в страната; предстои създаването на писателски клубове в Русе и Стара Загора...
По повод утвърждаването на антитоталитарния и антинационалистическия облик на Сдружението Неделчев говори за декларации по конкретни поводи, но и призна, че към организираната от ръководството конференция "Архиви, досиета, литература" (15 май 2002) е имало по-голям медиен и академичен интерес, отколкото от страна на членовете на Сдружението. Критикът се възпротиви и на подигравките относно провежданите годишни литературни прегледи, сравнявани от колеги с прословутите Априлски четения, и обоснова тяхната необходимост...
Председателят заяви, че Сдружението продължава да работи по проекта "Пътят на книгата", предвиждащ Закон за книгата, както и по конституирането на Книжна палата, обединяваща дейностите на всички писатели, издатели, печатари, разпространители и агенти по авторско право. Той припомни, че безплатното месечно издание на сдружението за литературна информация и дебати, издавано с лично дарение на Пламен Дойнов, продължава да излиза, но интересът към него също е незначителен. Благодарение на Мартин Митов от "Словото" функционира и страницата на организацията в Интернет.
В хода на своето изложение Неделчев говори за раздадените от Сдружението награди (Годишната литературна награда за Мирела Иванова и "Еклектики" и Специалната награда за Инна Пелева и "Алеко Константинов. Биографии на четенето"), за получени от членовете на организацията награди, за междуинституционалните й контакти, за съвместни акции с академични институции, за договори със сродни писателски организации, за Родоската творческа база...
В късите разисквания, последвали изложението на Неделчев, разумно ми се видя предложението на Пламен Дойнов Националният център за книгата към културното министерство да бъде преформатиран като Национален център за литература, който да разшири ангажимента на държавата към писателите. Справедлив беше намекът на Силвия Чолева, че много автори са се възползвали от организацията в добрите й дни, а днес дори не присъстват на сбирките й.
По т.2 от дневния ред присъстващите 24 членове на Сдружението избраха 28 нови членове: Аксиния Михайлова, Анани Стойнев, Антоанета Николова, Божидар Богданов, Борис Жогов, Виолета Бончева, Габриела Цанева, Женя Димова, Живка Симова, Иван Сухиванов, Кева Апостолова, Константин Фичев, Илка Попова, Мира Душкова, Мирослав Дачев, Михаил Кръстанов, Момчил Николов, Недялко Славов, Оля Стоянова, Пламен Пенев, Райна Маркова, Румен Баросов, Румен Шивачев, Севдалин Генов, Снежана Иванова, Стоянка Грудова, Теодора Димова и Яна Букова.
За почетни задгранични членове на Сдружението Управителният съвет на Сдружението утвърди Мари Врина-Николов, Дьорд Сонди, Норберт Рандов и Войчех Галонзка.
На финала на събранието Иван Цанев предложи Сдружението да поеме централна роля в подготовката на тържествата по случай 100-годишнината от рождението на един от най-големите български поети, Атанас Далчев.

Марин Бодаков