Внимание, опасни субсидии
Европейският съюз се основава, между другото, върху преразпределението на ресурсите на богатите държави към по-малко развитите. На пръв поглед това е добра философия - една бедна страна да се развива благодарение на помощта на Съюза и най-накрая да настигне богатите си събратя. Двата най-цитирани случая за това са Ирландия и Португалия. По-малко се говори за Гърция, чийто икономически растеж, дори десет години след приемането й в Евросъюза, бе по-нисък от този преди влизането й. Всъщност случаят на Ирландия също не е еднозначен. Икономистите припомнят, че възходът на Ирландия - който на всичкото отгоре започна едва тринайсет години след влизането й в ЕС - се дължи преди всичко на данъчна политика, благоприятстваща предприемачеството, на принадлежността на страната към англосаксонската култура и на щастливото ориентиране на индустрията към информатиката. Разбира се, по-бедни страни като Словакия биха могли да се възползват от тези помощи, ако ги използват разумно за съзидание. Но тук се състои трудността. Пожеланието на еврократите да осигурят почти еднакви условия на всички страни-членки на Съюза, без да държат сметка за техните икономически резултати, е капан, който не се съобразява с реалността. Той води до изграждане на "Крепостта Европа" - в нея няма да може да има свободна търговия нито с Африка, нито с Украина или Русия, защото в противен случай даже днешните гигантски субсидии не биха могли да помогнат на слабо производителното европейско селско стопанство да оцелее. По този начин, парадоксално, "социалните" помощи допринасят за елиминирането на по-слабите и за увеличаване на бедността в света. Всъщност системата на помощите не е ефективна, защото решенията за сумите, които да се отпускат от фондовете, не се взимат от пазара, а от чиновниците в администрацията. Да не се залъгваме! Когато Словакия влезе в Евросъюза, помощите няма да отидат там, където има най-голяма нужда от тях, а там, където словашките и европейските бюрократи решат. И пак ще имаме стеснено пространство за действие, ако решим да намалим данъците, и ще имаме повече поводи да увеличаваме властта на държавата и на корупцията.
Най-накрая помощните европейски фондове създават лоши навици. Най-добре изрази това наскоро пред "Икономист" един гръцки дипломат: "Тези, които наистина работят здраво, днес са смятани за глупаци. Всички знаят, че е много по-лесно да изготвиш проект за помощ от европейските фондове."

Стефан Хриб, Петер Шютц, "Domino efekt", Братислава