Латино забава по време на борд

"Изпратете и бяло - винаги ще се намери някой без вкус, който да пие бяло вино". Тази реплика се изтъркулва между другото в "Синът на майката", но пък разбирате, че става дума за ресторант, където червеното вино е на почит, естествено, ала собственикът е либерал. Симпатичен и нервен, 42-годишният Рафаел се смята за кръгъл неудачник: върти бащиния ресторант, но не успява да надскочи дълговете; иска на свой ред да бъде добър баща, но след развода с майката на дъщеря си все се страхува от провал; обича приятелката си, но е неспособен да й го признае... Само че идва мигът на равносметката - микроинфаркт. И следват мъжки тревоги по време на midlife-crisis.
Майка му Норма е болна от алцхаймер, а баща му продължава да е влюбен в нея и всекидневно я посещава в клиниката. Веднъж решава, че едно-единствено нещо не й е подарил - църковно венчание (защото е атеист). Енергичният старец се запретва да свърши и тази дреболия. Въвлича сина си. Той - приятеля си от детинство... Авантюра и то каква!
Но сърцето на Рафаел е свито - приятелката му го зарязва с думите: "Не си нито Айнщайн, нито Бил Гейтс, нито Дик Уотсън". Първите двама ги знае, но кой е третият? Натрапчив въпрос, който преминава от маса на маса и от мъж на мъж...
На финала всичко е наред. А Дик Уотсън се оказва... не, няма да издам, защото се надявам, че прелестният филм "Синът на булката" пак ще дойде у нас (чакахме го на София Филм Фест, а се мярна чак в началото на Фестивала на европейските копродукции).
Великолепна комедия, в която валутен борд се римува с Лолобриджида, детство а ла Зоро - с италиански корени, дъжд - с букет в кошчето, семеен бизнес - с мутри, отговорност - с инфантилизъм, болница - с виталност...
Роден през 1959, Хуан-Хосе Кампанела е не само продуктивен, а и твърде любопитен автор - социален, ироничен, лиричен... Преди три години в Москва гледах предишен негов филм "Същата любов, същият дъжд" (със същия Рикардо Дарин в главната роля), където компромиси и любов се гонеха из порой от капки и думи, а днешната апатия така и не успя да стъпче вчерашния порив.
"Синът на булката" е шеметна гротеска на аржентинското сега, а кълбото от грешки и усмивки се разплита по всичките посоки на компаса. Нещо повече - ставащото на екрана е сякаш клонинг на българското ни дередже. Съпреживяваш, смееш се и цъкаш - можеше да бъде и български филм. Но не е - култура с друг бекграунд стои зад Кампанела.
Най-забавното е, че и в Холивуд "Синът на булката" е предизвикал пожар - от Columbia са откупили правата за римейк. (Е, да не забравяме, че бе номиниран за "Оскар", когато спечели балканският "Ничия земя".) Дали пък няма да се намери някой храбър дистрибутор да покаже "Синът на булката" тук на голям екран...

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Синът на булката, Аржентина/
Испания, 2001, режисьор - Хуан-Хосе Кампанела, сценарий: Хуан-Хосе Кампанела, Фернандо Кастец; в ролите: Рикардо Дарин, Хектор Алтерио, Норма Алеандро и др.